Навън помагат за заплатата на всички, у нас - само на някои и то на осигурителен доход

"Факторът "навременна помощ" липсва в държавното предложение за компенсациите заради коронавируса, защото тя се обвързва с изпълнение на критерии във времето“. Това е една от констатациите на икономиста Евгений Кънев, управляващ съдружник на инвестиционна консултантска компания "Маконис", когото помолихме да коментира антикризисните мерки на държавата във връзка с настъплението на коронавируса и циркулиращия в общественото пространство проект за правителствено постановление за компенсациите. 

Още: БХРА: Държавата за пореден път абдикира от туризма и от гражданите

Още: Виктор Орбан: Унгарската компания MOL иска да купи рафинерията на "Лукойл" в Бургас

Набиращият все повече недоволство на деловите и политическите среди проект за компенсациите предвижда ограничен обхват и затрудняващи условия за ползване на държавна подкрепа. Уверенията на премиера как държавата ще поеме 60% от заплатите, а работодателите останалите 40%, за да няма съкращения, не обнадеждават нито бизнеса, нито наетите.

Проекто-постановлението регламентира изплащането на компенсации на работодатели за запазване на заетостта при преустановяване на работата заради извънредно положение. Според текстовете, може да се изплащат компенсации на работодател, който заради извънредното положение е спрял работата на предприятието, част от него или отделни служители за целия период или за част от периода на извънредното положение, но за не повече от 3 месеца. Размерът на помощта за работодателя се определя на 60% от осигурителния доход за месец януари 2020 г. за всяко лице, чиято работа е преустановена със заповед на работодателя заради извънредното положение и чиято заетост ще бъде запазена за не по-малко от 3 месеца след периода, за който се изплащат компенсации. Останалите 40% от брутното трудово възнаграждение на тези лица за съответния месец се плащат от работодателя, както и делът на осигуровките. Следват условия за кандидатстване, част от които в противоречие с регламентираното право на компенсация. Учудващо е например изискването кандидатстващите работодатели да са преустановили работата на най-малко 50% от персонала (при това, към датата на заповедта за преустановяване на работата, т.е. преди издаването ѝ), при положение, че с предходен текст е дадено правото на компенсация на работодатели, преустановили работата само на отделни служители. Прави впечатление и, че не е пропуснато да се изиска от кандидатстващите работодатели липса на задължения към фиска или общините. В приложение към проекта са посочени конкретните отрасли и икономически дейности, където е наложена забрана или ограничаване на дейността, заради извънредното положение и може да се плащат компенсации. Дали мерките за защита на бизнеса и работните места ще останат толкова ограничени още няма яснота.

Още: В Русия забраниха да се прогнозира цената на бензина 

Още: Франция включи нов ядрен реактор за пръв път от 25 години

Разбираема е реакцията на счетоводители: ".. Какво всъщност правите? Давате обезщетението за безработица на работодателя, но си спестявате осигуровките, които бихте платили, ако лицето отиде на борсата (не сме тъпи все пак). За работодателя остава задължението да плаща заплата за неизработен труд, включително осигуровки върху цялата сума..“.

Запитан ефективна ли ще е лансираната схема 60 на 40%, по която работодателят реално ще връща на държавата две трети от обезщетението още на следващия месец под формата на осигуровки по получена, но неизработена заплата, Евгений Кънев подчерта, че "повечето държави в Европа поемат не част от осигурителния доход, а заплатата с определен процент и не на някои, а на ВСИЧКИ" и посочи: "Чехия и Великобритания - 80%, Дания - 75% и т.н.".

Кънев е категоричен, че в мерките за справяне с кризата тук се пренебрегват обективни икономически зависимости и чуждестранният опит.

Той изрази резерви и по отношение на критериите, по които държавното предложение за компенсациите "пресява" засегнатите и изключва от възможността за компенсиране уязвими сектори и гилдии, например упражняващите свободни професии и самоосигуряващите се лица. „Засегнати са всички доставчици на споменатите в постановлението за компенсациите отрасли, също всички, които работят в международни вериги за нехранителни стоки (примерно авточасти), почти всички свободни професии, макар повечето от тях да могат да продават и онлайн - стига да има на кого“, коментира подбора на правоимащите в проекта Кънев.

Още: Швейцария ще има свободен достъп до пазара на ЕС

Още: Орбан заговори за тримесечна дерогация за руски газ за Европа (ВИДЕО)

Запитан дали държавната реакция е адекватна, той не се нае да оценява категорично и поясни: "Защото месечният бюджет на целия частен сектор е около 3 млрд. лв., а помощта от 60% от компенсацията за ВСИЧКИ компании е около 1,5 млрд. лв. на месец" и отбеляза, че не всички имат нужда от компенсация, което снижава сумата на около милиард на месец. "При хипотетичен фалит на целия частен сектор, продължи Кънев - държавата губи около 1,5 млрд. лв. на месец от осигуровки и данъци, включително косвени или на практика губи пропорционално частта на фалитите от целия частен сектор“.

Препоръчителни мерки

Евгений Кънев, който е доктор по икономика и в дългогодишната си кариера на инвестиционен консултант е ръководил голям брой проекти за сливания и придобивания, бизнес оценки и финансирания в редица страни от Източна Европа и Ирландия, е категоричен, че за да са ефективни антикризисните мерки, е необходим друг подход. Като критерий за компенсациите на бизнеса той препоръчва възприемане на показателя "спад от над 30% от приходите спрямо март 2019 г.", а ето и най-неотложното според него:

1. Преки субсидии (а не кредити, каквито лансира икономическия министър) за ЗАЕТИТЕ във всички спрели ВРЕМЕННО, за три месеца, предприятия със заетост над 100 души, особено в провинцията, където няма алтернативи и може да настъпи огромен географски дисбаланс, ако хората тръгнат към София или чужбина да търсят работа.

2. Отлагане на всички данъци и осигуровки за 3 месеца на засегнатите компании (със спад от над 30% от приходите спрямо март 2019 г.) с разсрочен график за тяхното изплащане.

3. Гаранции за кредити за всички засегнати, т.е. със спад от над 30% от приходите, спрямо март 2019 г.

4. Кредити при облекчени условия, но без гаранции за всички, които искат.

Кънев прогнозира, че "ако не се приложи такава политика с ясното условие - запазване на заетостта, ще има социални трусове през есента. "Очаквам не просто безработица, а високо социално напрежение и засилена миграция", добави той. Според него, българската икономика ще бележи месечно с по 5%, спад на брутния вътрешен продукт, в зависимост от продължителността на епидемията. "Ако политиката остане същата, очаквам още по-голям срив", заяви експертът, убеден, че бюджетът няма да може да изпълни предназначението си.

"Най-голямата опасност е, че сривът на икономиката не може да бъде овладян и ще спрат дейност по-малките, но осигуряващите по-голямата част от данъците в бюджета фирми", посочи той и изрази недоумение как управляващите си представят изпълнението на бюджета във втората половина на годината.

"Принципът, който държавата не вижда, е, че трябва бизнесът да бъде спасен, за да спаси себе си", заключи експертът.

Още: "НА ЖИВО: Последна информация и всичко най-ново за коронавируса, 26 март"

Автор: Ива Иванова