Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) ще настоява пред Европа за намаляване на броя на нископлатените работници с 15%. Това стана ясно на международна конференция на тема "Европейски стълб за социални права (EССП) - предизвикателства и перспективи, на която бе представена визията на КНСБ по аспекти на Стълба, който трябва да бъде приет на 16 и 17 ноември в Гьотеборг, предаде репортер на Actualno.com.
По време на конференцията КНСБ представи и визията на синдиката относно Европейския социален стълб.
Заплащане на труда
При приемането на Европейския социален стълб, КНСБ ще настоява към 2022 г. България да има изравнени позиции (60% от средното равнище на ЕС 28) по показателите:
- БВП на глава от населението в СПС;
- Производителност на труда на 1 нает в СПС;
- Средна работна заплата в СПС;
- Компенсация на наемни труд на 1 нает в СПС;
КНСБ счита, че компенсацията на наемния труд трябва да достигне нива до поне 48-50% от БВП. Синдикатите настояват за ясни процедури и срокове по договаряне на работните заплати на различните равнища - с всички възможни инструменти за въздействие на национално ниво, чрез отрасловите и браншови колективни трудови договори, достигане до фирмено и общинско равнище.
Равни възможности и достъп до пазара на труда
В Гьотеборг КНСБ ще повдигне въпроса и за дела на нископлатените работници. Според синдикатите той трябва да падне под 15%, тъй като "те са потенциалният контингент, от който се формират "работещите бедни". Този дял обаче следва да се редуцира до 7-8%.
КНСБ настоява за гарантиран достъп на всеки български гражданин до качествено образование, търсена квалификация, учене през целия живот, кариерно ориентиране и упражняване на правото на достоен труд и живот. Според синдиката още в средното образование учениците трябва да бъдат запознавани със своите трудови, социални и осигурителни права. Трябва да се въведе и ново право на обучение за всички заети европейски граждани , в т.ч. командировани, мобилни и трансгранични работници.
Според КНСБ трябва да се работи на европейско равнище в посока подпомагане на най-уязвимите групи - нискообразовани и нискоквалифицирани и дългосрочно безработни лица. Необходими са също така конкретни политики по задържане, завръщане и реинтеграция на пазара на труда на висококвалифицирани специалисти в сектори и професии с голямо обществено значение, включително на имигранти от българската диаспора.
Демографските тенденции, безопасността и здравето при работа
В този сектор от КНСБ ще искат осигуряване на подходящи условия на труд за възрастните работници. Ще се разглежда и възможността за адаптация на новопостъпилите на работа работници и на работници от трети страни.
Надеждите
"Стълбът покрива това, което се случва с нас. Ние искаме в сферата на труда да се центрира вниманието. Хората трябва да разберат, че с този стълб има бъдеще европейският социален модел", заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров в своята встъпителна реч.
"На европейско ниво смятаме, че стълбът трябва да стане неразделна част от икономическото и социално управление на Европа. На национално ниво си представяме, че стълбът ще бъде силен катализатор на догонване", поясни Димитров.
По думите му, инвестиционните намерения, ресурси и възможности на ЕС трябва да бъдат ориентирани към по-слабите страни. Стълбът за социалните права ние разглеждаме като нов шанс, каза още президентът на КНСБ.
"За да имат правна сила принципите и правата в стълба, на първо място трябва да има ефективно взаимодействие на общите цели. Стълбът трябва да е съобразен със същестуващите инструменти за мониторинг на европейския семестър", каза социалният министър Бисер Петков. "Ние сме убедени, че ЕК ще си свърши работата. Основните отговорности по стълба обаче имат държавите членки. Социалното министерство е решено да даде своята роля за утвърждаване на стълба", коментира още Петков.
"Искам да бъда умерен оптимист, но искам да видя момента, в който този Стълб ще се превърне в европейско право, задължително за всички", каза Жорж Дасис, президент на Европейския икономически и социален комитет (EИСК).
