Основният проблем на България е в дълбоките неравенства, бедност и несправедливост по отношение на онова, което произвеждаме. КНСБ ще иска 100-120 лв. увеличение на заплатите във всички 6800 организации на синдиката по места. Общото увеличение на заплатите във всички сектори, което искат синдикатите, възлиза на 900 млн. лева. Това заяви президентът на Конфедерацията на независимите синдикати (КНСБ) Пламен Димитров по време на семинар с журналисти с участието на представители на синдикалните структури към КНСБ, на който бяха изложени вижданията на Синдиката по отношение на Бюджет 2018, предаде репортер на Actualno.com.
Ръст на икономиката
По думите на Димитров изключително важно е да се видят по-ясни и по-премерени във времето напред цели за повишаване на благосъстоянието на българите и как тези цели ще бъдат постигнати. Това, което произвеждаме, трябва да бъде централната тема и цел на всяко едно управление. За нас постигането на 60% ръст в благосъстоянието на българите трябва да ни приближи към богатия клуб на Европейския съюз, коментира Пламен Димитров.
Брутният продукт на България през следващите години трябва да расте между 4.5% – 5.5%. За КНСБ това е реалистична възможност за растеж на БВП. Той трябва да бъде комбиниран с една умерена инфлация. „Освен да го произведем този допълнителен продукт, за нас е много важно да се говори за неговото справедливо разпределение”, убеден е Димитров.
Политика по доходите
Любен Томев от КНСБ коментира заложените параметри на правителството за увеличението на минималната работна заплата (МРЗ) и увеличението на учителските заплати, като заяви, че тази политика се нуждае от действително много по-голямо детайлизиране. Томев припомни, че България е сред страните с най-висока поляризация на доходите според данните на Евростат. Като първи механизъм КНСБ ще настоява за конкретното договаряне на минималната работна заплата.
Това, което КНСБ иска и ще прилага като политика, е поставянето на ясна процедурна рамка по отношение на работната заплата. Неравномерността между производителност на труда и нарастването на работната заплата идва точно от липсата на подобна схема на взаимодействие. Все пак от КНСБ признаха, че има ръст на БВП и икономическите параметри в страната. Любен Томев обаче отбеляза, че все повече се засилва конкуренцията от страна на трудовия пазар на Европа, а у нас е все по-трудно осигуряването на работна ръка за бизнеса. Според КНСБ средната работна заплата обаче расте с високи темпове особено в отрасли, свързани с информационните услуги, където има ръст на заплащането от 30% – 44%.
Данните от първото тримесечие на настоящата година също са окуражаващи, счита Любен Томев. Множество отрасли показват добър икономически ръст. Стана ясно, че КНСБ ще поддържа позицията за доплащанията към труда, когато говорим за нощен и извънреден труд. КНСБ ще залага на координация между отделните синдикати по отношение на преговорите с максимално използване на ресурса като експертен потенциал.
Пламен Димитров обърна внимание на колективното трудово договаряне, като заяви, че там, където има колективни трудови договори, доходите на тези предприятия са много по-високи от местата, на които няма колективни трудови договори. Колективното договаряне трябва да бъде правно защитено, гарантирано, насърчено. Димитров подчерта на няколко пъти, че КНСБ ще иска 100-120 лв. увеличение на заплатите във всички 6800 организации на синдиката по места.
