Край на всички пречки пред свободния пренос на газ - това е само едно от задълженията, които ЕК наложи на руския енергиен гигант "Газпром". Задълженията се налагат след дългогодишни преговори с руската компания заради монополното ѝ положение в Централна и Източна Европа.
Съгласно заключение на ЕК от 2015 година, "Газпром" следваше обща стратегия за разделяне на пазарите на газ според националните граници в осем държави членки (България, Чешката република, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша и Словакия). Тази стратегия вероятно е позволила на „Газпром“ да налага по-високи цени на газа в пет от тези държави членки (България, Естония, Латвия, Литва и Полша). На тази практика се слага край, уверяват от Брюксел.
От вчера (24 май) руската компания има 4 задължения що се отнася до пазара в Централна и Източна Европа. Ако не ги спазва, следва глоба. Ето какви са задълженията:
1. Край на договорните бариери пред свободния пренос на газ: "Газпром" трябва да премахне всички наложени на клиентите си ограничения по отношение на препродажбата на газ през граница. Тези ограничения включват забрани за износ и клаузи, налагащи закупеният газ да се използва на конкретна територия (клаузи за местоназначение), и други мерки, които предотвратяват трансграничния поток на газ. Освен това "Газпром" трябва да адаптира разпоредбите в договорите си относно мониторинга и измерването на потреблението на газ в България, които са изолирали българския газов пазар от пазарите на газ на съседните страни от ЕС.
2. Задължение за улесняване на потоците на газ към изолираните пазари и от тях: "Газпром" ще позволи потоците на газ да текат към и от части на Централна и Източна Европа, които все още са изолирани от другите държави членки поради липса на междусистемни връзки, а именно балтийските държави и България. "Газпром" сега ще "замести" липсата на междусистемни връзки, като предостави на съответните клиенти възможността да доставят газ на тези държави и от тях. По-специално, клиенти, които са закупували газ, първоначално за доставка до Унгария, Полша или Словакия, могат да изберат вместо това "Газпром" да доставя всичкия газ или част от него до България и/или балтийските държави (и обратно).
3. Структуриран процес за осигуряване на конкурентни цени на газа: На съответните клиенти на "Газпром" се предоставя ефективен инструмент, с който да се гарантира, че тяхната цена на газа отразява равнището на цените в конкурентни западноевропейски пазари на газ, особено в разпределителните центрове за втечнен газ. Клиентите могат да поискат по-ниска цена, когато цената на газа им се отклонява от конкурентните западноевропейски референтни стойности на цените. Новата цена на газа трябва да бъде определена в съответствие с равнището на цените в конкурентните континентални западноевропейски пазари на газ. При несъгласие от страна на "Газпром", следва арбитраж - ако няма съгласие в срок от 120 дни. Арбитърът ще наложи конкурентна цена на газа, отчитаща изцяло посочените по-горе западноевропейски референтни стойности. Освен това арбитражът трябва да се провежда в рамките на ЕС.
4. Без използване на господстващо положение при доставките на газ: "Газпром" не може да се възползва от каквито и да е предимства, свързани с газовата инфраструктура, които получава от клиентите си, като използва господстващата си пазарна позиция в доставките на газ.
Специално за "Южен поток" в решението ясно се посочва, че "Газпром" няма да иска обезщетения от българските партньори след прекратяването на проекта. Това се прилага, без да се засяга въпросът дали това искане би било изобщо основателно.
