Европейската комисия (ЕК) повиши прогнозата си за икономическия растеж на България. През 2016 г. тя очаква увеличение с 3,1%, през 2017 г. - с 2,9 на сто, а през 2018 - с 2,8%.
Предишните данни (от месец май) посочваха стойности от 2% и 2,4 на сто за 2016 и 2017 г.
ЕК предполага, че през настоящата година вътрешното потребление ще допринесе с 2% към растежа на реалния БВП, докато нетният износ ще допринесе с 1,1 на сто. Растежът на потреблението в частния сектор се очаква да остане добър в рамките на 3,2% през тази година, докато инвестициите вероятно ще се свият с 0,8% с оглед на по-бавното усвояване на европейските фондове след приключването на предишния програмен период между 2007-а и 2013 година. В същото време обаче ЕК прогнозира ускоряване на растежа на инвестициите до 3,2% през 2017 година, тъй като очаква, че през следващата година вероятно ще бъдат осъществени повече проекти, съфинансирани от ЕС по програмата 2014/2020 година.
Комисията предполага, че рисковете за растежните перспективи пред България изглеждат балансирани. Възходящите рискове във вътрешен план включват по-добър от очакваното растеж на частното потребление. Низходящите рискове във вътрешен план пък включват значително по-слабо усвояване на европейските фондове, което може да навреди на инвестициите и на икономическия растеж през 2017 година, съобщава БНР.
С оглед на отвореността на българската икономика, по-слабото импортно търсене от страна на основните търговски партньори и по-специално на тези от Европа, както и евентуално рязко повишение на петролните цени, биха представлявали външен низходящ риск за новите прогнози на ЕК за нашата страна. Според Комисията обаче стабилното търсене от страна на европейските търговски партньори, както и силният туристически сезон, са довели до добро представяне на българския износ през настоящата година.
ЕК също така очаква нарастване на инфлацията в България с 1% през следващата година след дефлация и понижение на индекса на потребителските цени с 0,9% през настоящата година. Тази прогноза се базира на очакванията за възстановяване на енергийните цени от техните тазгодишни дъна.
Комисията очаква нарастване на трудовата заетост в България с 0,8% през 2016 година и леко забавяне на растеж до 0,7% през 2018 година. Това, както и очакваното намаляване на работната сила в страната с оглед на застаряващото население и емиграцията, вероятно ще доведе до по-нататъшно понижение на нивото на безработица до 8,1% през тази година, до 7,1% през 2017-а и до 6,3% през 2018 година.
В своя есенен доклад ЕК също така очаква свиване на публичния дефицит от 1,7% спрямо БВП през 2015 година до 0,9% от БВП през тази, до 0,8% през 2017-а и до 0,7% през 2018 година. Предупреждава обаче, че непредвидени обществени и други задължения, включително предвидената държавна помощ за Национална енергийна компания (НЕК), създават рискове за влошаване на публичните финанси през целия прогнозиран хоризонт.
ЕК прогнозира нарастване на държавния дълг на България до 29,4% от БВП през тази година главно поради решението за временно увеличаване на паричните буфери. Комисията обаче очаква намаляване на държавния дълг до 26,3% от БВП през следващата година и до 25,9% през 2018 година в резултат на относително ниското първично салдо и подобряване на условията за финансиране на дълга. Структурният дефицит се очаква да падне до 0,75% от БВП през 2016 година и да остане под 1% от БВП през следващите две години.
