Тези, които са много бедни, ще си останат такива и след като станем член на еврозоната. Смяната на валутата не може да направи бедните богати. Това заяви в ефира на bTV професор Светослав Ставрев, професор по мениджмънт, доктор по икономика и доктор на философските науки.
Още: Неочаквани данни за икономиката на еврозоната
Още: Правителството иска от ЕК ключова дерогация
По думите му по-добре е влоговете на хората да са в лева, защото там лихвата е малко по-висока отколкото в евро, сигурността също е малко по-висока. Последният ефект от влизането в еврозоната е монетарният – дали ще имаме лев, вързан за еврото, или евро, от техническа гледна точка много голяма разлика няма, каза проф. Ставрев.
"И сега има някои страни в Европа, които използват еврото като разплащателно средство без да са членове на ЕС и на еврозоната. Това ние можем да го решим от днес за утре. Обаче еврозоната е сложна структура на един съюз, членове, на който сме. Тя има да изпълнява задачи във връзка с укрепване на финансовата система на ЕС. Сега тази зона се намира на кръстопът".
Професорът допълни, че има два пътя на развитие със своите знаменосци – единият е френският президент Макрон, който иска еврозоната да се развие в посока на един банков съюз с международен европейски фонд, който да бъде естественото развитие на сегашния европейски фонд, който разполага с потенциал от 400 милиарда евро да кредитира икономиката.
Още: След търговската война: Изненадващи данни за производството в Китай
Още: С цената на петрола се случи нещо, нечувано от три години
"Това е път в посока към превръщане на ЕС в нещо, което върви по пътя към федерация за сметка на намаляване на суверенитета на страните-членки.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Иван Хиновски след енергийния срив: 60% дял на ВЕИ в мощностния баланс е критичен
Срещу този път застава Германия. Меркел иска това, което германската политическа класа иска в момента – т.е. това да не стане. Казва се, че банковата система на ЕС се нуждае в момента от оздравяване, за да се избегнат рисковете пред нея и чак тогава да се мисли за превръщане на ИСМ в европейски фонд. Което означава, че в резултат от проведените тестове на банките в Европа, констатацията е, че не са в цветущо състояние.
Ние и в момента имаме проблемни банки – банки с прекалено лош кредитен портфейл, банки с капиталова несигурност. Оттам идва и въздържанието на ЕС при разглеждане на настойчивата молба на България да бъде приета в чакалнята и да си чака реда".
Всичко, което не е хубаво в Европа, в България става ужасно, допълни проф. Ставрев: "Тук се има предвид и, разбира се, лоша оценка на риска при отпускане на кредити, така че един кредит да се окаже невъзстановим и тогава той трябва да се отпише от капитала и такива отписвания непрекъснато стават, а това влошава капиталовата адекватност на банките и те трябва да бъдат рефинансирани. Затова е онзи големият фонд".
Още: Гигафабрики за изкуствен интелект в България: Жечо Станков ги обсъди с министър на Тръмп
Още: Цени на жилищата в София през 2025 г.: Актуални данни
