Официална жалба до европейския комисар по въпросите на правосъдието Вера Йоурова изпрати Гражданско движение "Покана за доброволно изпълнение" (ГД ПДИ). Жалбата е относно вземанията, осъществявани от частни съдебни изпълнители и касае глава 37 от Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК) - "Заповедно производство". Най-често става въпрос за вземания на вещи и/или парични суми от частни съдебни изпълнители (ЧСИ), като обикновено вземането се прави заради просрочен кредит.
Според ГД ПДИ точно глава 37 от ГПК се ползва като заобикалящ инструмент на основното съдебно производство и то многократно в случаи, в които не е безспорно доказано, че кредитор има вземане от длъжник. Инструментът се ползва като не се дава пълна информация и не се връчват надлежно книжа по случая на длъжника, твърди гражданската организация. Така не се дава възможност на длъжника да се защити, казват от неправителственото дружество. Освен това "заповедното производство" представлява непозволена държавна помощ съгласно Договора за функциониране на ЕС, смятат от ГД ПДИ.
По дефиниция, публикувана в Софийския районен съд (СРС), заповедното производство е процедура пред съда, която цели кредитор да събере по бърз начин вземането си (парично или вещно) по опростен ред поради неговата безспорност (когато не е налице спор по вземането, а не когато е доказано безспорно, че кредиторът е прав!). При такова производство, съдът издава заповед за изпълнение в закрито заседание, без да уведомява другата страна и единствено въз основа на твърденията на кредитора. Заповедта се връчва на длъжника от съда, с приложен към нея документ - "Възражение". В двуседмичен срок от получаване на заповедта длъжникът може да подаде "Възражение", с което заявява, че не дължи сумата, като не е необходимо да се мотивира. Ако в двуседмичния срок длъжникът не подаде възражение, тoва означава, че той не оспорва задължението си т.е. по презумпция вече се счита за виновен и въз основа на заповедта се издава изпълнителен лист в полза на кредитора.
Съгласно закона частни съдебни изпълнители не могат да отнемат жилище на длъжник, ако му е единственото и ако не надхвърля жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му. Жилището обаче може да бъде взето от банка, ако е ипотекирано и вноските не се погасяват.
