22 големи стопанства контролират 60% от земеделската земя. 4% от фермите у нас стопанисват 80% от земята. Това коментира доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН. Най-големият собственик, който контролира над 1 млн. декара земеделска земя, е българин. Подобно нещо няма в цяла Европа, добави той пред "Блумбърг тв България".
В същото време най-дребните ферми осигуряват половината от заетостта в сектора. Но е притеснително, че делът на стопанствата, които произвеждат за пазара, е само 6%, докато останалите 94% произвеждат основно за лично потребление.
Една от причините за концентрацията на земите е начинът на субсидиране с пари от европейските фондове. Прякото плащане на единица площ без таван на субсидиите води до разрастване на големите стопанства и до отглеждане на ограничен брой култури на големи площи. За десетгодишния период, в който България е член на ЕС, голяма част от субсидиите отиват за зърно и се внасят храни, вместо да се отглеждат традиционните български продукти. Така страната ни е изгубила около 10 млрд. лева добавена стойност и около 500 000 работни места, твърди доц. Боюклиев.
Само в България и Чехия доскоро нямаше таван за субсидиите, коментира той. В новия програмен период пък ограничението е приложено така, че през по-миналата стопанска година са били засегнати седем юридически лица, а през миналата - нито едно. В резултат производството е насочено към суровини, което води до загуба на добавената стойност. Според експерта притеснително е и това, че цели 80% от зеленчуците и плодовете по българските пазари са вносни. Голяма част от тях идват от Гърция и от други страни от ЕС, в които подпомагането е насочено към по-малките ферми, пише Сега.
Доклад на БАН от миналата година показа, че България е надминала и ЕС, и САЩ по "стопанства гиганти". Средните стопанства у нас стигат до 24 300 декара, докато в ЕС средният размер за групата над 1000 дка е 2500 дка, а стопанства със средни размери като българските въобще няма. Дори в САЩ, страната с най-едрото фермерско земеделие, гигантите са със средна площ под 12 000 дка или се оказват 2 пъти по-дребни от българските.
Само за няколко години обработваемите площи в страната са нараснали с над 2 милиона декара. От 32.2 млн. дка през 2011 г. обработваемата земя в края на 2015 г. е достигнала 34.9 млн. дка. Интересно е, че през петте години съществено намалява делът на необработваната земеделска земя. Това включва както изоставени трайни насаждения, така и обработваеми земи, които не са използвани за земеделско производство повече от две години. През 2015 г. необработваните земи намаляват с 11.5%, или със 191 258 хектара.
