Италия заплаши да използва правото си на вето, за да попречи на приемането на новите фискални правила на ЕС, ако резултатът от преговорите между партньорите не отговаря на исканията на Рим. Това стана ясно от думите на премиера Джорджа Мелони, цитирана от Ройтерс.
Правилата на Пакта за стабилност и растеж на ЕС бяха преустановени през 2020 година заради пандемията от КОВИД-19 и ще бъдат възстановени в променена версия идната година, като Италия настоява той да има по-смекчен вид за разлика от други европейски страни, които искат по-строга дисциплина.
"Не изключвам никоя от опциите, смятам, че трябва да преценим какво е най-добро за Италия", заяви Мелони в реч пред Горната камара на парламента преди срещата на върха на лидерите на ЕС на 14-15 декември.
Още: Голяма европейска държава отхвърли въвеждането на минимална заплата
Миналата седмица Ройтерс съобщи, че Рим е готов да наложи вето върху всяко правило, което би наказало допълнително силно задлъжнялата й икономика и няма да ратифицира реформата на Европейския механизъм за стабилност (ESM), ако не бъде постигнато задоволително споразумение за Пакта за стабилност.
Рим иска добра сделка
"Ако не се намери решение и не бъде постигнато споразумение, ще се върнем към предишните параметри", заяви Мелони пред Сената, добавяйки, че ще даде най-доброто от себе си на предстоящите разговори с европейските колеги, за да бъде сключена добра сделка.
Правилата на ЕС за ограничаване на бюджетните дефицити до 3 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) и дълга до 60 на сто, с дисциплинарни мерки за тези, които не намалят достатъчно бързо излишъците си. Много европейски правителства обаче надвишават тези ограничения.
ЕК предложи промяна на правилата чрез въвеждане на път за данъчна корекция, фокусиран върху съкращаване на разходите за период от четири до седем години.
Още: ЕК ремонтира европейските фискални правила
Исканията на Германия
Германия, която е водещата икономика в блока, също призова силно задлъжнелите страни като Италия, да намалят дълга си с поне 1 на сто от БВП тази година.
Италия повиши през септември целта си за дефицита за идната година до 4,3 на сто от БВП спрямо предишните 3,7 на сто и обяви, че няма да се завърне към заложената от ЕС цел за 3 на сто до 2026 година, като реално няма да съкрати дълга си през този период.
Италианската централна банка съобщи през октомври, че икономическият растеж на страната ще остане под 1 на сто тази година и през 2024 година.
