Политиката на Федералния резерв на САЩ за агресивно затягане на паричната политика направи така, че щатският долар да поскъпне до ниво, невиждано от няколко десетилетия насам, оказвайки внушителен натиск върху валутите по света.
Това принуди агенция на Организация на обединените нации (ООН) да предупреди, че тези действия, заедно с политиката на други централни банки, поставят световната икономика в риск от рецесия.
В нов доклад на Конференция на ООН за търговия и развитие (ЮНКТАД) се посочва, че затягането на паричната политика, целящо да овладее ускорената инфлация, може да нанесе по-сериозни щети по света, отколкото финансовата криза от 2008 година и COVID-19 пандемията през 2020 година, предава CNN.
Агенцията изчислява в своя доклад, че всяко увеличение на лихвите с един процентен пункт от страна на Фед може да понижи икономическата продукция на други развити страни с 0.5% през следващите три години. Ударът за по-слабо развитите страни може да бъде дори по-висок – спад от 0.8% за същия период.
Силният долар прави по-скъп вноса на основни стоки за страните по света като храни и горива.
Скъпият долар удря особено сериозно по-бедните страни, които трябва да посрещнат дълговите си задължения, деноминирани в щатски долари.
Увеличението на лихвените проценти в САЩ само през тази година може да свие бъдещите приходи на развиващите се страни с 360 млрд. долара заради вдигането на стойността на щатския долар, сочи докладът.
Органът на ООН нарича действията на Фед „неразумен хазарт” с животите на по-малко сполучливите.
Ако централните банки не приложат подходящо разбиране, страните с нововъзникващ пазар могат да изпаднат в серия от дългови кризи, както и в извънредни ситуации в областта на здравеопазването и климата.
Конференция на ООН за търговия и развитие се присъединява към нарастващата група от организации, изразяващи притеснения относно световния икономически климат.
Президентът на Световната банка Дейвид Малпас предупреди през миналата седмица, че „перфектна буря” от стагфлация и световна рецесия може да прекрати периода на икономическо развитие.
Директорът на Световна търговска организация Нгози Оконджо-Иуеала също заяви през миналата седмица, че светът се доближава до рецесия.
Международният валутен фонд наскоро понижи икономическите си прогнози за 2023 година, а Централната банка Индия обяви в края на миналата седмица, че световната икономика може да я очаква шок заради паричната политика.
Понижаването на инфлацията може да стане и чрез други методи, посочва генералният секретар на ЮНКТАД Ребека Гринспан. Така например, държавите могат да наложат данък върху неочакваните печалби – еднократен налог за индустрии, които отчитат необичайно високи печалби, като петролни и газови компании.
„Все още има време за отдръпване от ръба на рецесията”, казва тя.
Европейската комисия вече предложи да се наложи подобен данък върху печалбите на някои петролни и газови компании, но изглежда малко вероятно Конгресът на САЩ да предприеме одобряване на нови данъци, предвид междинните избори през ноември.
Докладът на звеното на ООН навярно няма да прмени намеренията на централните банкери. Лейл Брайнард, вицепредседател на Фед, заяви през миналата седмица, че докато по-силният щатски долар упражнява инфлационен натиск по целия свят, преждевременното оттегляне от борбата с инфлацията би имало по-лоши последици.
Централните банки и икономистите смятат, че „ако не бъдат овладян, този инфлационен натиск може да се окаже изключително разрушителен за глобалния растеж и благосъстоянието“, посочва Робърт Хан, главен икономист на Eurasia Group.
Още: Защо златото не поскъпва въпреки кризата?
