Бургас прави два паметника на своя "баща"

Два паметника на Александър Георгиев-Коджакафалията – оригинал и реплика, ще прави община Бургас, съобщи кореспондентът на Actualno.com.

Още: 1600 потребители на социалния патронаж в Бургас ще получат специален коледен подарък

Още: Медицинският център на УМБАЛ Бургас осигурява детски кабинети за празниците

Градът в момента няма паметник на изтъкнатия бургазлия, наричан „Бащата на Бургас“. Това звание на Коджакафалията е признание заради щедростта и великодушието му, тъй като отдава целия си живот и богатство на Бургас и неговите граждани.

Александър Георгиев (1830-1913 г.) е дарил на стотици бедни бургазлии парцели за застрояване, на общината и църквата безвъзмездно е отстъпил множество терени, на които са построени обществени сгради.

За терен на единия мемориал на Коджакафалията е определен триъгълникът между ДДЛРГ „А.Георгиев – Коджакафалията“, ул. „Цар Симеон І“ и бул. „Ст. Стамболов“. За тази цел местната управа е обявила конкурс. Надпреварата ще е за идеен проект за паметник от бронз, камък или смесена техника. Максималният ресурс, определен от общината, е 120 000 лева с ДДС. Срокът за подаване на предложения е 27 септември.

Още: Проекти на община Бургас отличени за иновации и добри практики в публичния сектор

Още: Дядо Коледа ще раздава подаръци на животните в зоопарк Бургас

Конкурсът ще е без присъждане на награди, тъй като се провежда като част от процедура по възлагане на обществена поръчка за услуга. Авторите на проектите ще останат носители на авторското право. Класираният на първо място ще бъде поканен чрез процедура на договаряне без обявление да сключи договор за реализация на проекта. Височината на паметника не трябва да е по-голяма от 350 см, ширината и дълбочината – до 300 см.

Втората процедура е за проектиране и изпълнение на реплика на съществуващия през първата половина на ХХ век паметник на Александър Георгиев – Коджакафалията“. Прогнозната стойност осъществяване на проекта е 70 833 лв. без ДДС, а срокът за представяне на оферти е 10 септември.

Паметникът ще бъде монтиран близо до първоначалното му местоположение - северно от Централна автобусна спирка в ж.к. „Братя Миладинови“, в контактната зона с църквата „Св. Иван Рилски“, Бургаския свободен университет в пешеходната зона. Паметникът е бил изграден от наследниците на Коджакафалията на дарено от него място и унищожен по-късно. Запазени са няколко фрагмента от него и снимки.

Големината копието ще бъде съобразена с оригинала, чиято приблизителна височина е 4,2 метра. Репликата трябва да бъде изработена от идентичен на оригинала материал (гранит), с максимално близък характер и нюанс на цвета му. Образът на благодетеля ще е от камък или бронз. Съхранените оригинални части от съществувалия паметник ще се включат в общата композиция.

Още: Община Бургас взе участие по проект за развитие на Черноморския регион

Още: Две читалища от Бургас са одобрени за финансиране от Министерство на културата

През месец декември 2017 г. в изложбата „Завръщане в стария Бургасъ“ за първи път бе показано оригиналното завещание на най-големия дарител и благодетел на Бургас - Александър Георгиев - Коджакафалията. В съхранения документ се вижда, че на 20 юли 1911 г. той застава пред нотариус Никола Ц. Шишков, за да състави завещанието си, с което прави дарение за над 130 000 златни лева (днешната стойност на дарените имоти се оценява от няколко десетки до няколкостотин милиона лева).

Дарява средства на Катедралния храм в Бургас "Св. Св. Кирил и Методий", на българската болница "Евлогий Георгиев" в Цариград, на благотворителното дружество "Милосърдие" за построяване на старопиталище и сиропиталище, на църквата и училището в родното си село Дюлгерий (днешно село Зидарово) и на много други институции и бедни хора.

Нивите му, които са били в днешния ж.к. "Братя Миладинови", са разделени на парцели и дарени на безимотните и бедни граждани, за да построят свои домове. Общо дарените площи осигуряват дом на над 600 души, а косвените ползи от даренията облагодетелстват десетки хиляди хора. В завещанието са включени и неговите дюкяни, като изрично се заръчва те да не се продават, а печалбата им всяка година да се раздава на всички, които имат нужда, независимо от тяхната народност и вероизповедание.

Друг уникален експонат, включен в изложбата, е Нотариалната книга с актове, в която са вписани парцелите, дарени от Александър Георгиев на бедни бургаски граждани. В нея са вписани 274 нотариални акта. В периода от 28.10.1911 г. до 30.12.1911 г. той дарява най-много парцели - 263, от 09.06 до 16.06.1912 г. имотите са 9, а дни преди кончината му през 1913 г. Коджакафалията дава още два имота.

Основната заслуга за съхраняването на този безценен документален извор през годините имат нотариус Радойнова и съдия Златина Иванова.

Със своята дарителска дейност Александър Георгиев Коджакафалиятa оставя непреходна следа в развитието на града и заслужено получава името Бащата на Бургас.

Какво казва историята за Александър Георгиев – Коджакафалията?

Търговецът получава прозвището си от благодарните жители на града, след като през 1911 година прави най-голямото завещание в историята на България. Негови са били земите на бургаските комплекси „Братя Миладинови“, част от „Лазур“ и „Зорница“, Приморския парк. Малко преди кончината си обаче, той ги преотстъпва безвъзмездно на общината и признателните ѝ граждани, пише за него Георги Драганов в сайта за история „Война и мир“.

Александър Георгиев участва напълно безвъзмездно с лични средства и в инфраструктурното развитие на морския град. В началото на миналия век със свои собствени средства той плаща за изграждането на цялата инфраструктура на зараждащите се нови квартали, в които живеят главно бежанци и бедни преселници от съседните села. Той покрива разходите по съставянето на новия регулационен план на Бургас и дарява земя на над 600 бедни семейства за да си построят домове.

Половината от времето си Коджакафалията прекарва в печелене на пари, а останалата половина – в раздаването им на бедните. С лични средства той строи сиропиталища, старчески домове и болници. Голяма част от парите дарява на църквата с изричното искане те да не се продават и да се предоставят за социално подпомагане на нуждаещите се.

Изрично записва, че изпълнителите на завещанието трябва да раздават всяка година преди Великден събраните пари на бедните, без разлика от народност и вероизповедание. Скромният живот на този уникален дарител започва през 1830 година в село Дюлгерий (дн. Зидарово).

Въпреки че след време ще се превърне в най-богатия човек в околията, детството на Коджакафалията е белязано от крайна бедност. Останал сирак едва 5-годишен, той е осиновен от вуйчо си, който има още шест деца. Заради липсата на средства при приемното му семейство, той до края на живота си остава неграмотен.

Въпреки това се научава да говори свободно на шест езика (турски, гръцки, румънски, френски, руски и сръбски) и се научава как се сключва добра сделка. Като юноша той, заедно с братовчед си, се мести в града Бургас. Двамата започват работа като чираци в абаджийска работилница. Докато работят от сутрин до вечер, пестят всеки лев, за да наемат в края на службата си порутено дюкянче. Оттам тръгва търговска империя, която двамата изграждат през годините. Когато навършва 20, Коджакафалията вече е сред богатите хора в околията.

Дарен с феноменална памет, той помни в подробности всяка сделка, оборотите и печалбите от дюкяните и лично плаща заплатата на всеки от 150-те си калфи и чираци.

Политиката му е най-кадърните от тях да прави свои съдружници. През живота си Александър Георгиев построява десетки ханове, фабрики и магазини, а консулите на другите държави отсядат само в неговите имоти.

Въпреки това личният му живот никога не се променя. Той не успява да създаде семейство и до последно ходи с грубите си селски дрехи, яде наравно с работниците си. Повече от 40 години живее в складова стаичка, широка 1,5 и дълга 2 метра. Тя се намира под стълбите между първия и втория етаж на сграда, която е негова собственост.

През целия си живот Коджакафалията се страхува да не бъде заподозрян в показност и липса на скромност. В името на това той категорично отказва да се снима. Единствената му фотография е направена случайно от неизвестен фотограф, докато обядва в хана с обичайните маслини и хляб.

На 15 юли 1913 г. Коджакафалията е намерен мъртъв в дома си. В завещанието си той предвижда пари за надгробния си кръст и стриктно описва как трябва да изглежда гроба му.

След окупацията на България от Червената армия и идването на власт на комунистите, всички дарени от него имоти са откраднати и взети за управление от новата власт. В една нощ на 1950 г. комунистическата управа на Бургас изпраща работници да разрушат каменния кръст, който стои на гроба му. Официалната причина за това светотатство е, че общината е решила да мести гробищата. Истинската – че този голям благодетел трябва да бъде забравен. Още същата нощ върху постамента на кръста е поставен бюст на комунистическия диктатор Георги Димитров.

Разбрали за погрома, свещеници от църквата тайно събират костите на дарителя и ги пазят в храма повече от двадесет години. Едва през 1970 г. те се осмеляват да помолят властите тленните останки на Коджакафалията да намерят покой в новите гробища на града.