Тя е млада, красива, с фигура, подходяща да дефилира по модните подиуми. Но нея много повече я вълнуват думите и писането - това е пътят й в живота. 35-годишната Хелга Флатлан е новата скандинавска литературна звезда. Тя спечели най-големите литературни награди за дебют в Норвегия с първия си роман „Остани, ако можеш. Замини, ако трябва”, разказващ за бунта на четирима младежи срещу спокойния и сигурен свят, в който живеят. С втория си роман – „Всеки иска у дома. Никой не желае да се върне“, младата писателка затвърди позициите си като едно от горещите нови имена в съвременната европейска проза. Книгата разказва за малко норвежко селище, което трябва да се справи с мъката, породена от смъртта на трима млади мъже.
„Всеки иска у дома. Никой не желае да се върне“ (издание на „Персей“, превод Ростислав Петров) разказва за младата Юлие, която понася тежко загубата на брат си. Таряй е убит в Афганистан заедно с приятелите си Кристиан и Трюгве. Те са израснали заедно. Смъртта на Таряй води до пълната разруха на семейството им, което отдавна страда от липса на комуникация и взаимно разбиране. Парадоксално, но неговата смърт дава шанс на Юлие да осъществи мечтите си. Тя винаги е искала да поеме управлението на семейната ферма и възобновените й усилия в тази посока, от една страна, са продукт на собствената й амбиция, но от друга – са начин да изрази съпричастността си и чувството за отговорност към родителите си.
Междувременно, Матс, бившият приятел на Юлие, има сложни и неразрешени отношения с нея. А Сигюр, който е бил влюбен в загиналия Трюгве, все още се измъчва от начина, по който се е отнесъл с него.
„Всеки иска у дома. Никой не желае да се върне“ е вълнуващ роман за човешката способност да се превъзмогне дори най-жестоката болка и загуба в името на живота.
Хелга Флатлан пише на езика на младите хора и откровено посочва причините, които им пречат да изразят себе си. „Това е моето поколение - 25-35-годишните. Познавам много такива младежи като героите ми. Във всеки герой има част от хора, с които съм се сблъсквала и познавам. В образите им влагам и от себе си, и от реални хора, мои познати, от семейството ми. Просто събирам различни черти от живите хора и създавам герой с история. Но няма персонаж, който да представлява изцяло само един конкретен човек от живота. Всички са плод на фантазията ми и ги опознавам истински, когато започна да пиша за тях. Не и преди това. Тези момчета представят различни типове, имат различно детство, различни характери... Но взети заедно, те изграждат събирателен образ на днешния млад човек в Норвегия. И вероятно затова романът имаше такъв успех, особено сред младите хора“ – разказва писателката.
Как си обяснява успеха на норвежката литература по света: „С това, че не се занимава с регионални проблеми, а се интерпретират неща, които вълнуват хората по света. Истината е, че криминалната литература извърши основния пробив навън и автори като Том Егеланд и Ю Несбьо станаха световни писатели, които са четени и обичани в много държави. Те успяха да прокарат пътя и на други автори, от други жанрове. Сега в Норвегия например са особено популярни романите с автобиографични елементи.“
Младата писателка обича да пътува по света: „Ние сме богата държава, имаме добри доходи и какво да правим - пътуваме. Ходила съм в различни държави. Бях в Индия, Виетнам, Тайланд... Интересувам се от исторически забележителности, но все пак много по-интересни са ми хората в тези страни и начинът им на живот. Много ме впечатли Виетнам, където видях абсурдни картини, като например нещо като домашно направен скутер, на който се беше качило цялото семейство - бащата, майката, а върху тях децата...“
Хелга още пази спомен за България отпреди 4 години, когато дойде за премиерата на първия си роман. „Видях прекрасни неща - природа, исторически забележителности в София и страната, срещнах се със страхотни хора. Издателят ми Пламен искаше да ме убие с храна. Шегувам се, разбира се! Кухнята ви е невероятна, опитах много вкусни неща. Но най-приятни за мен бяха срещите с хората - много мило и с голямо внимание ме посрещнаха в Ловеч, Троян, Велико Търново и Пловдив. А от прозореца ми в хотела във Велико Търново се откриваше страхотна гледка към съседните хълмове и крепостта Царевец. Ловеч е очарователен, а Пловдив е наистина забележителен град.“
