Знаменитата финландска писателка Йохана Синисало е специален гост на Софийския литературен фестивал в рамките на Международния панаир на книгата.
Събитието с нея е на 12 декември в Мраморното фоайе на НДК от 17 до 18.30 ч., а на 13.12. вечерта ще раздава автографи на панаирния щанд на издателите си от "Персей".
Тя е първата финландка, сдобила се с огромно влияние извън родината си, прекосявайки жанровите граници и бариери. В творчеството си писателката изследва мотива за човека животно, безпомощен пред аморалните сили в природата и обществото.
Книгите ѝ са едновременно фантастика, литература на идеите и четиво от най-висока класа. Като свои вдъхновители Синисало посочва автори от ранга на Туве Янсон, Астрид Линдгрен, Рей Бредбъри, Владимир Набоков, Джордж Оруел и Олдъс Хъксли.
Писателката е носител на престижните награди „Финландия“ (най-големият приз за литература в родината й) и „Джеймс Типтри-младши“. Номинирана е за награда „Небюла“ в САЩ.
В кинофеста "Северно сияние", който тръгна в София, ще бъде показан филмът "Желязно небе", който е по неин роман - черна комедия за хитлеристи, избягали в космоса, които отново се връщат след години на земята.
Романът й „Никога преди залез” излезе на български в превод на Росица Цветанова. Сюжетът: Младият фотограф Микаел открива в двора на жилищния блок, в който живее, малко човекоподобно създание, пребито от агресивни тийнейджъри. Това е млад трол – обречен на изчезване, интелигентен и ловък митологичен звяр с човешки черти. Изпълнен със съчувствие, Микаел го взима в апартамента си, скрива го от злонамерени хора и му дава име – Песи. Младият мъж проучва всевъзможни изследвания и публикации, за да разбере с какво се храни той и как може да го излекува. Но това, което липсва там, е, че троловете излъчват феромони. Самият той поема от тази миризма, която се оказва афродизиак върху околните. Младият мъж няма представа, че неговият приятел, неусетно превърнал се в най-близкото му същество, може да провокира най-тъмните и забранени импулси на човека.
По думите на Синисало: „Аз пиша истории, за Бога, не определени жанрове. Жанрът не е целта на писането, а просто един от множеството инструменти пред автора. Като всички писатели, аз използвам фикцията, за да разсъждавам, да анализирам и в опит да деконструирам определени – често обществени – проблеми и разногласия“ (в Books from Finland, 5.09.2011). В своя увод към наскоро публикуваното издание Finnish Weird 2014 (от Хелзинкското общество на научната фантастика) Синисало допълва размислите си по въпроса: „След по-малко от 200 години писмена литературна традиция и десетилетни стражари, отбягвали творби с фантастични елементи като евтин ескапизъм, финскоезичните писатели понастоящем създават литература, представляваща феноменална смесица от научна фантастика, фентъзи, хорър, сюрреализъм, магически реализъм и пр. Тя е силно оригинална, свежа и удивителна, понякога възпява елементи от нашия богат фолклор и митотворчество, друг път се рее из висините на научнофантастични светове или пък историите са почти реалистични, но съдържат тази бегла странност или причудливост, която ги оразличава от миметичното писане“. За Синисало прокарването на граници между жанровете е спъващо, дори съвършено излишно. В допълнение финландският уиърд въплъщава и типичната за финландците меланхолия, афинитета към техния собствен лаконичен черен хумор и атавистичното усещане за природата като уютен дом, без обаче да е лишена от зловещи характеристики, диви зверове, снегове и студове.
Творбите на Йохана Синисало – и в частност „Никога преди залез“ – вече са признати за първообрази на финландския уиърд в родината й. Според нейната собствена теория, добила вече нормативност във Финландия, „уиърд“ обединява всички „диагонални“, хибридни или още неназовани подходи към ситуации от ежедневието или социални проблеми, които помагат на автора да ги освети от различен, непривичен за реалистичната литература ъгъл. С особен заряд са наситени редовете, в които Синисало обезоръжава евентуалните критици в гореспоменатия увод към Finnish Weird 2014: „Не се опитвам да твърдя, че ние, финландците, сме преоткрили колелото – ню уиърд – и се опитваме да си го присвоим, съвсем не. Мъча се да кажа, че скандинавските страни не са измислили и криминалния роман, но след международния успех на детективската и криминалната литература от Швеция, Норвегия и т.н. Nordic Noir се превърна в етикет за определено качество на писането. Според мен обозначението Finnish Weird също е бранд – запазена марка, която обещава екстремно пътуване през оригинална проза от доста многообразни автори с изявено лични стилове. Ние сме уиърд и се гордеем с това.“ Така според нея финландският уиърд притежава качествата да се превърне в следващия нордски литературен феномен, концептуална стока за износ и културен обмен.
