Сюжетът на книгата на Милан Кундера "Валс за раздяла" е на пръв поглед банален. По време на свое турне известният музикант Клима прекарва една нощ с красивата медицинска сестра Ружена, което има своите последици. Ружена смята да използва бременността си, за да спечели желания мъж.
И оттук се започва. Осем души се завъртат в един вихрен танц - толкова различни, всеки със своите терзания, желания и цели, решени да ги постигнат на всяка цена, но без да подозират колко наистина ще им се наложи да платят в крайна сметка.
Докато, от една страна, сюжетът се развива леко, под повърхността му Кундера кара читателя да навлезе в неподозираните дълбини на съзнанието на всяка една личност от романа.
Героите, на пръв поглед лесни за разбиране, са всъщност сложни, объркани и повлечени във водовъртежа на валса на живота, в който никога не е ясно кой ще е следващият партньор и кога точно ще свърши музиката.
Кундера използва майсторството си, за да ни накара да разберем и най-недостойния от героите. Защото във всеки човек има както хубаво, така и лошо, а понякога това е една смесица от нюанси.
В ненатрапчивото развитие на сюжета авторът ни въвлича в сложна схема от морални и етични въпроси, които ни карат да се връщаме към прочетеното отново и отново, да се опитаме да го преживеем, да се поставим на мястото на героя.
В понякога безобидните диалози се появяват фрази, които карат читателя да спре и да размишлява, да се възмути, анализира и накрая, може би, да се съгласи с прочетеното.
"Валс за раздяла" на Милан Кундера е книга, която трябва да присъства във всяка домашна библиотека.
"Аз не си мечтая за семейство. Аз мечтая за любов. Ти си за мен любовта, а детето превръща всяка любов в семейство. В скука. В грижи. В досада. А всяка една любовница превръща в майка."
"Естетическият расизъм е почти винаги проява на неопитност. Онези, които не са проникнали много дълбоко в света на любовните радости, съдят за жените единствено по това, което виждат. Ала истинските познавачи знаят, че очите са в състояние да разкрият само една незначителна частица от онова, което може да ни предложи жената.
Когато Бог е подбудил човеците да се обичат и да се плодят, е имал предвид, господин докторе, както грозните, така и красивите. Впрочем аз съм убеден, че естетическият критерий е даден от дявола, а не от Бога. В рая не е имало красиви и грозни."
"Майчинството е последното и най-голямо табу, в него се крие и най-голямото проклятие. Няма по-голяма привързаност от тази на майката към детето. Тази привързаност осакатява завинаги душата на детето, а за майката се превръща в най-жестоката любовна мъка, когато синът ѝ съзрее. Казвам, че майчинството е проклятие, и не искам то да се множи."
