Да предположим, че отговорът зависи от възрастта на онзи, към когото е отправен въпросът. Например три-четиригодишното дете убедено ще закима, но не и по-големите хлапета, вече захитрели от интернет или просветени от по-отворени приятелчета. А каква ще е реакцията на зрелите хора? Навярно някои гневно ще се сопнат: „Кой нормален човек вярва в Дядо Коледа? Всеизвестно е, че той е приказен герой, измислен да радва децата. А, и за още нещо - да ги сплашваме, че няма да им донесе подарък, ако са непослушни.”. И все пак, дали очевидното е вярно?
Ерик Каплан, сценарист на „Теорията за големия взрив”, „Семейство Симпсън” и на други комедийни сериали, търси отговорите на тези въпроси в своята книга, предназначена за всички, за които светът не е черно-бял. Той подхваща сериозно изследване на наглед несериозния въпрос дали наистина има Дядо Коледа, превеждайки ни през логиката и философията, през науката, мистицизма, морала, митологията, етиката и психологията. В един момент вярваме в рационалното поведение на хората, а след няколко страници сме почти убедени в собственото си безумие (и в безумието на мнозина други). Какъв е резултатът от необичайното пътуване? Невероятно интересна и забавна философска книга – забавна, защото според автора само хуморът може да помири логиците (търсещи рационално обяснение на всичко) и мистиците (на които рационализмът е чужд). Метафизиката не е тема, подходяща за шеги. Но когато с нея се захваща опитният хуморист (и философ) Каплан, въпросът за вярата в добрия старец с елените и джуджетата прераства в задълбочена дискусия за това как някои неща хем са реални, хем не са.
Да, вече сме зрели хора и сме надраснали Санта, обаче парадоксът си остава: често вярваме в нещо, което според мнозина не съществува. Кое е вярното обяснение? Къде да го търсим – в будизма, даоизма, теософията, в съвременната философия, в кабала? Дали пък фундаменталните философски парадокси не могат да бъдат разрешени единствено чрез хумора, чрез комедията?
Така или иначе, онези, които досега са смятали философията за скучна и абстрактна наука ще трябва да признаят точно обратното.
