Най-важното литературно събитие на годината - Софийският международен литературен фестивал - ще се проведе от 7 до 12 декември онлайн.
Още: Кой е неподходящият подарък? Габриела де Лука за символа и изкуството на подаряването (ВИДЕО)
Още: Авторските права върху романи на Хемингуей, Стайнбек и Фокнър отпадат
Тазгодишното издание на фестивала няма строг географски фокус: акцентът му е върху актуални писателски гласове от Европа. Целта е да се проследят не просто тенденциите, които доминират в литературата на континента, но и да се видят въпросите, които авторите поставят, рефлексиите им върху света от вчера, днес и утре, опитите им за отстояване на изконните европейски ценности, тревогите, рецептите за справяне с кризите. Няма да бъде подмината и темата с пандемията и екзистенциалите промени, които тя предизвика. И всичко това, с идеята, че именно литературата е тази, която подпомага диалога, разбирането, сговарянето на различията.
До този момент участници в него са били повече от 250 поети и писатели от 28 държави. Фестивалът е форум, който събира на едно място български и световни автори и създава пространство за диалог и за среща на литературите, на големите и малките езици, на културите на различните държави.
Поради противоепидемичните мерки през 2021 г. Софийският международен литературен фестивал ще се проведе онлайн. Всички събития ще се стриймврат във фейсбук страницата на фестивала на адрес: https://www.facebook.com/sofialiteraryfest/
Още: "Парфюмеристката" разкрива тайните на създаването на парфюми
Още: Изкуството на подаряването в новата книга "Подаръците" на Габриела де Лука
Фестивалът се провежда паралелно с 48-ото издание на Софийския международен панаир на книгата в НДК.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Георги Господинов е тазгодишният носител на литературната награда „Хеликон“
Още: "Доброто сърце" - любим български писател поднася коледен подарък
Международна програма на СМЛФ
Международната програма включва както някои утвърдени имена, така и автори, които са изгряващи звезди в своите литератури и са носители на Европейската награда за литература, призвана да гарантира популяризирането им и сред чужда публика.
Още: "Смъртохоличка" изследва най-тъмните ни инстинкти
Още: Откъс от "Нацизмът – история, генезис, идеи и влияние" от Карл Мюлер Фрьолан
Сред утвърдените автори има писатели, които българската публика отлично позанава и от личните си срещи с тях, като Дубравка Угрешич. Тя ще разкаже повече за романа си „Щефица Цвек в челюстите на живота“ (прев. Русанка Ляпова), който продължава да е знаково заглавие сред вълната заглавия в стил „Дневникът на Бриджит Джоунс“, но и ще разсъждава върху болезнените теми от ежедневието, засегнати и в есетата й „Епохата на кожата“ (прев. Жела Георгиева).
Друго голямо име е това на Ана Бландиана - румънска поетеса, есеистка, журналистка и общественичка, считана за най-голямата поетеса в румънската литература на ХХ в. Тя е почетен президент на румънския ПЕН-клуб, президент на правозащитния фонд Гражданска академия, основател и директор на Мемориала на жертвите на комунизма. Член е на поетическата академия „Стефан Маларме“, на Европейската академия на поезията, на Световната академия на поезията. Последната й издадена книга на български е „Имитация на кошмар“ (прев. Румяна Станчева).
Фиона Сампсън, също световно име в поезията, е сред участниците във фестивала. Тя е автор на 29 книги с поезия, публицистика и критика. Публикувана е на 37 езика, носителка на много награди, нейни книги са били избор на „Гардиън“, „Дейли Мейл“, „Сънди Таймс“, „Обзървър“, „Таймс“. В едно интервю с Катя Атанасова тя казва „Опасявам се, че думите могат да сторят твърде много неща, голяма част от които съвсем не са хубави. Замислете се за омразата, която се завръща в Европа, за груповото мислене в социалните медии, за фалшивите новини, троловете. Трагедията Брекзит в Обединеното кралство например бе провокирана от думи, а не от факти. Но вярвам, че за литературата все още има място. Повече от всякога се нуждаем от подобно задълбочено разсъждаване на глас“. Повод за разговора по време на фестивала е стихосбирката й „Колсхил“ в превод на Цветанка Еленкова.
Българските читатели ще могат да чуят и писателката на бестселъри Мюриел Барбери, както и италианската писателка Елвира Семинара, която пък в разказите си успява да вплете всички важни теми от настоящето и да изостри чувствителността към различните. На български Семинара дебютира с „Разкази от фризьорския салон“ в превод на Дария Карапеткова.
Димитър Динев е сред писателите, които са с български произход, но пишат на други езици и за които се питаме принадлежат ли към родната ни литература или не. Той е автор на нашумелия и преиздаден на български роман „Ангелски езици“. Автор е и на пиеси, публикува разкази, изявява се и като сценарист.
Сред интересните имена, повечето познати с една книга на български, са Ноеми Киш, Клаудиу Флориан, Кристина Гавран, Гаска Шиян.
Българските участници във фестивала са тези, издали книга през последната година и оценени от критиката, а и от публиката. Сред тях са Георги Господинов, Алек Попов, Захари Карабашлиев, Александър Шурбанов, Рада Александрова, Аксиния Михайлова, Елена Алексиева, Цочо Бояджиев, Илко Димитров.
