"Пролетта на емигрантите" на писателя Калин Илиев излиза през 2013-та година. Сътворена няколко месеца преди съдбоносните протести, творбата бързо си извоюва име, което медиите обичат и с което литераторите предпочитат да са внимателни: определението "пророчески роман".
Пророчески, защото описаните събития наистина напомнят за нашия свят - държавата Нулиа, емигрантите и политическата мафия, са образи, чиито прототипи ще разпознаете на мига. Но и литературен феномен, защото когато са създадени майсторски, художествените герои надживяват собствените си вдъхновители - фината разплата на изкуството с политиката. Решихме да публикуваме този роман: глава по глава. И да спазим една традиция от зората на вестниците - литературните творби да излизат като подлистници. Всеки петък ще можете да намерите следващата част от "Пролетта на емигрантите" в Actualno.com. Списък с всички глави, публикувани до момента, може видите ТУК.
А ето и днешният нов откъс:
Докато групата се движеше по просторните коридори, осеяни с огромни полилеи, към кабинета на министър-председателя, никой от служителите в огромната каменна сграда не посмя да се мерне пред очите на Вожда, мълвата за случилото се бе достигнала навсякъде. Стигнаха до масивната двукрила врата и спряха. Той влезе сам. Другите знаеха какво да направят. В такива случаи единственото, което можеше да възвърне нормалното му състояние, беше сексът. Неслучайно, във фундаменталното си и повече скандално интервю известният психиатър, за който вече стана дума,беше казал още: „Властта е тежка пандемична форма на раково заболяване и пристрастеността към успокоителната дрога – секса, както и усилията за нейното удовлетворяване, са по-изтощителни и безсмислени от тези, които влага хамстерът в опитите си да се покатери на любимия си барабан.”
След малко пристигна млада, атлетична служителка, плахо погледна четиримата в коридора и мълчаливо влезе вътре. Половин час по-късно Вожда се показа на вратата, изглеждаше успокоен. Освободи половината от бодигардовете и извика при себе си само двамата, най-приближените. Влязоха в първото помещение, залата за съвещания, беше празна. Обърна се към първия.
- С един от твоите намирате спортистката, малката. Скривате я до изборите. Остави му достатъчно пари, да я глези, но да не я изпуска от очи. Ако я пипне с пръст… Ясно, нали?
- Ясно. А пари – откъде?
- Обади се на Глигана… Така. Второ – Този клоун – журналистът с млякото, отдавна ми играе по нервите, повярвал си е и ще се развихри още повече. Това не бива да се допуска, направете нещо. Ясно?
Бодигардът кимна и понечи да излезе.
- Изчакай!
Обърна се към другия.
- Подметнаха ми, че е възможно Клюна да е поръчал Заека и ще се опита да си довърши работата. Трябва да го изпреварим. Проучи нещата и прати някой да се оправи с Готвача. Нашият човек там предупреждава, че е много опасен, освен това е на другия бряг.
- На кой бряг?
- Обратен е. Имаме ли подходящ човек за него?
- Точно по поръчка.
- Със Заека ще се оправиш ти, лично.
Бодигардът се облещи.
- В смисъл?
- Много знае. Вече е вреден за страната.
- Но нали ви е приятел?
- Единственият ми приятел е пилонът, на който се вее флагът на Нулиа. Запомни това!
- Ще го запомня – младият мъж погледна Вожда с възхищение и респект. – Не е ли по-добре да оставим тази работа на министъра?
- Няма да я свърши като хората. Действай! Не, чакайте! Влезте в кабинета ми, черпя! – Извъртя глава към другия. – Какво ме зяпате!
Щом остана сам, домакинът отвори папката с проектозакона за изборите, вече приет на първо четене. Започна да го разглежда, но бързо се отказа и отиде на голямата тераса. Гледката оттам – дребните фигури на хората отдолу, натоварения трафик, сградите отсреща – го опияняваха, чувстваше ги своя лична собственост, сякаш бе малко дете, пристрастено към играта „Монополи”. Знаеше, че преувеличава, когато казваше, че за него Нулиа бе мисия. Кой нормален човек не би приел по този начин защитата на собствеността си?
Двамата бодигарда влязоха в кабинета. Първото, което се наби в погледите им, беше огромният портрет на един от древните основатели на Нулиа, който висеше на стената отсреща. Едва след това видяха атлетичната служителка. Права, до прозорците със спуснати пердета, очакваше ги гола и безразлична. Двамата не губиха много време, Вожда рядко предлагаше подобни бонуси.
Смъкнаха панталоните си и се захванаха за работа.
Чу се силен трясък, портретът беше паднал на пода, като преди това бе съборил голямата саксия под себе си. Очите на владетеля, изрисувани на него, изглеждаха отчаяни, потъмнели от посипаната пръст.
__
Калин Илиев е писател и драматург, чиито последни две книги "Морфо" и "Пролетта на емигрантите" се превърнаха в бестселър. Разказвани с дълбок литературен език, но с мощни политически послания, историите проследяват завръщане на емигрантите в измислената страна Нулиа (метафора за България, но не само).
Калин Илиев е известен още с пиесите "Ключът", "Пикльото", "Границата", "Как се гони страх", "Приказка за обърканото царство", "Приказка за края", "Голямата мама", "Максимално" - като драматург има 30 театрални постановки в страната и повече от 20 в чужбина. Текстовете му са превеждани на английски, гръцки, китайски, македонски, немски, румънски, руски, словашки, словенски, сръбски, украински, френски, чешки.
