На 24 юли се навършиха 120 години от рождението на Илия Бешков. Това е само формалният повод „Книгомания“ да включи в издателското си портфолио книгата на Иво Милев „ИЛИЯ БЕШКОВ. Биография“.
Още: Кой е неподходящият подарък? Габриела де Лука за символа и изкуството на подаряването (ВИДЕО)
Още: Авторските права върху романи на Хемингуей, Стайнбек и Фокнър отпадат
Изданието е част от линията на издателството за биографични книги на значими личности от артистичния и културния ни живот. Дизайнер на цялата поредица е Тодор Манолов. „Биографията е жанр, предпочитан от четящата публика, и е странно, че в България почти липсват негови автори. Животът на Бешков е достоен за подобен разказ, защото е цялостен и завършен, с много драма и с много обрати. Писал съм за широката публика, не за специалисти и се надявам да съм се справил. Бешков заслужава вниманието на всички ни”, коментира авторът на книгата – Иво Милев, който в момента е заместник-директор на Националната художествена галерия. Благодарение на достъпа до непубликувания архив на Илия Бешков, осигурен от Савка Чолакова, изданието предлага уникален поглед върху живота на забележителния и обаятелен художник и човек Илия Бешков. Докато пише биографичната книга за талантливия художник, карикатурист и мислител, Иво Милев следва като мото следните думи на Бешков: „През целия си живот желаех да бъда чист и непорочен. Това непосилно желание ми отне и мира, и чистотата.“
„Илия Бешков. Биография“ е луксозно издание с обем 240 страници и с твърди корици, богато илюстрирано със снимков материал и произведения от фондовете на ХГ „Илия Бешков“ – Плевен, Национална галерия, Музей „Дом на хумора и сатирата“–Габрово, лични, обществени архиви и колекции.
Редактор на изданието е д-р Пламен Петров, директор на Общинската галерия в Казанлък. Ето и неговите думи за ценността на книгата и защо е важно да помним Илия Бешков:
Още: "Парфюмеристката" разкрива тайните на създаването на парфюми
Още: Изкуството на подаряването в новата книга "Подаръците" на Габриела де Лука
„Настоящата книга е опит за поредното припомняне на житейския и творчески път на артиста. (…) Това е книга за карикатуриста, прехапал фас между зъбите, чийто талант на художник е забелязан още при обучението му в гимназията в Плевен. Момчето, което през 1918 г. ще започне първо да учи право, макар че еднакво добре му се отдава всичко – и точни науки, и музика, и рисуване.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Георги Господинов е тазгодишният носител на литературната награда „Хеликон“
Още: "Доброто сърце" - любим български писател поднася коледен подарък
През 1921 г. Илия Бешков е приет за студент в Художествената академия в София, при това в класа по живопис на именития майстор на акварела Никола Маринов. Едновременно със следването си той започва да сътрудничи на множество вестници със свои карикатури.
Острият визуален език на художника обаче не е всичко. Илия Бешков притежава нещо, което малцина имат – а именно поглед, който може да се надсмее дори над най-мрачните събития, да провиди слабостите, лъжите, низостта с окото на справедлив съдия. Но Илия Бешков е много повече от всичко това – той е верен следовник на собствената си мяра за справедливост и тъкмо тази мяра днес му отрежда място в паметта на хората.“
„Илия Бешков. Биография“ само условно подразделя живота му на два периода: „Селото“ и „Градът“. Важно е да се отбележи, че Иво Милев не просто предава хронологично събития и спомени на Бешков, а умело вплита в разказа си своя анализ и думи на Бешков и съвременници (Александър Божинов, Тодор Цонев и др.) и изследователи (Владимир Свинтила, Георги Томалевски, Константин Петканов, Атанас Славов и др.), представя ни сатиричния художник и карикатурист в един по-широк контекст и културна среда, за да придобием пълноценен усет за личността на Бешков – за неговата ерудиция, светоглед, човеколюбие. От редовете в тази книга попиваме „следите от начина на възпитанието му, (…) причинителите на неговото многообразно дарование и самодивските извори, от които е пил чародейните дарби на изкуството“ (по Ал. Божинов).
Още: "Смъртохоличка" изследва най-тъмните ни инстинкти
Още: Откъс от "Нацизмът – история, генезис, идеи и влияние" от Карл Мюлер Фрьолан
А Иво Милев допълва: „Надарен с удивителна зрителна памет и почти никога не рисуващ от натура и почти никога не рисуващ от натура, в неговите герои и типажи по-късно постоянно ще се срещат лицата от неговото детство, на най-близкото му семейно и съседско обкръжение – баща му, дядо му, майка му, лелите и чичовците, братята, съседите. Там, на село, някога той е видял всички човешки лица и всички нрави“. Още в детството си научава тънкостите на човешкия характер, но чрез животинския. Свързаността с природата остава у него до края на живота му. Въпреки ироничността към живота и случващото се, която проявява, Бешков носи у себе си и обичта към хората. Изразена обаче отново с неподправен сатиричен нюанс: „Обичам хората, след като ги накарам да ме ненавиждат. Ползвам се от случая да попрося извинение от тях, като ги уверявам, че аз само съм споделил вината им и те моята. Квит.“
