Романът „Благородството задължава“ е страстен танц от изкуство, история и романтика. Вижте откъс от произведението на Ангелина Ангелова („Сърцето помни“, „Любовта на музата“).
Откъс
Втора глава
Още: Откъс от "Краят на историята" на Ей Джей Фин
Ден по-късно той облече един от най-хубавите си костюми и точно в шест се появи пред дома на семейство Хартман. Въпреки че протоколът не го изискваше, Габриел леко се поклони на мисисХартман и на двете госпожици – Джесика и Мери Ан. Господин Хартман го очакваше в големия добре осветен с електрически лампи салон, удобно разположен в луксозно кресло. Изправи се чак когато Габриел бе на крачка от него и не остави пурата си, за да се здрависат.
– Виконте – поздрави го доволно мъжът и здраво стисна ръката му, – вярвам, вече се запознахте с двете ми дъщери?
– Очарователни госпожици – отвърна му сдържано Габриел. Не му допадна поведението на домакина му. Вместо да го посрещне и да го поздрави, Хартман бе изчакал Габриел да се приближи към него. Това беше игра на надмощие, даде си сметка младият мъж. И може би в този момент по-разумното беше да не предизвиква домакина си.
Вместо да му предложи вино или шампанско, Хартман, без изобщо да пита, му наля уиски. Габриел опита уискито и като всяко друго нещо, откакто бе стъпил на американска земя, то бе съвсем непознато за него. Вкусът беше парлив, сякаш вътре беше сложен джинджифил, но после усети и някак странната сладост на сушени плодове и нещо гъсто и подобно на карамел. Отпи втори път, за да разпознае по-ясно вкусовете, но една от съставките му убягваше.
– Ще се разберем с вас, виконте – засмя се неочаквано Хартман. – Само един истински мъж може да оцени американското ръжено уиски. Хареса ви, нали?
– Учудващо, да – отвърна сухо Габриел, – но не мога да разпозная последната съставка, нещо сладко и гъсто... има много отчетлив аромат.
– Меласа, виконте – самодоволно отвърна Хартман, – южняците може и да имат много грехове, но трябва да им благодарим за меласата. Придава невероятен характер на уискито, не мислите ли?
– Ръжено уиски със захар – поклати глава Габриел. – Вие, американците, сте чуден народ.
Още: "Краят на историята" - диаболична въртележка от убийства, тайни и лъжи
– Винаги сме готови да ви изненадаме с нещо! Да ви призная, направихте ми добро впечатление още у Братфордови. Дори малко ми дожаля за вас. – Хартман потупа свойски Габриел по рамото и младият мъж потисна инстинктивната си реакция да се отдръпне.
Скоростта, с която американците скъсяваха дистанцията, го отблъскваше. Не беше свикнал никой да се обръща към него така безпардонно и да му задава нагли въпроси без капчица свян.
– Не знам по какъв повод бяхте у Братфордови, но трябва да ви предупредя, тъй като ми се виждате човек от сой и е добре да се подкрепяме едни други. – Веждата на Габриел заигра от безобразното приравняване на социалния им статус. – Братфордови са ниска топка. Прости хорица. – Хартман махна широко с пурата си, изглежда, не беше приключил с упреците си: – Толкова заети да се дуят с парите си. Да се движите в тяхната компания, няма да ви донесе нищо добро. Освен ако... – Хартман направи драматична пауза и погледна директно Габриел в очите – ... не сте от онези разхайтени лекета, прекосили океана, за да си намерят богата наследница. Много такива се изредиха последните няколко години.
Макар Хартман да се усмихна добродушно, когато завърши, Габриел съвсем ясно прозря обидата. Може би трябваше да се възмути, да направи знак, че не може да търпи подобно отношение. Но животът, който бе водил до този момент, го бе научил на едно – един аристократ никога не се обясняваше. Затова, вместо да отговори на обидата, Габриел запази мълчание и задържа погледа на Хартман. Американецът може и да имаше пари, но и той като Братфорд нямаше капчица такт и добро възпитание. „Кръвта вода не става“ обичаха да повтарят англичаните и Габриел най-накрая прозря смисъла на тази поговорка. Мълчанието се проточи и Хартман най-накрая се прокашля леко и каза:
Още: Откъс от "Олигарх" на Елена Морозов
– Разбира се, присъстващите са изключени от подобни срамни подозрения.
Габриел кимна леко в отговор, сякаш казаното бе очевидно. След кратка пауза Хартман се обърна към съпругата си:
– Естер, скъпа, вечерята ще бъде ли готова скоро?
– Нека само да отида да надникна под капака на тенджерата и ще ти отговоря, скъпи – изчурулика госпожа Хартман и припряно излезе от стаята.
Още: Интригите и банковите машинации зад успеха на един руски "Олигарх" в романа на Елена Морозов
– Не се тревожи, маркизе. На Естер никога не ù се е налагало да влиза в кухнята за друго, освен да похвали готвачката. Това е малка шега между нас.
Обърка титлата му и Габриел подозираше, че беше умишлено. Дали Хартман искаше да го пречупи, или просто не го харесваше, Габриел не можеше да прецени. Но предвид че веднъж вече го беше накарал да отстъпи, младият мъж реши да избегне втори конфликт. Понечи да отпие от уискито, но вече беше преполовил чашата си, затова просто махна с ръка, имитирайки жеста на домакина си.
– Маркизе, предвид колко отскоро сте в Ню Йорк, предполагам, че не сте имали възможност да разгледате невероятния ни град – започна отново Хартман.
– Не, господине. Но чух, че имате красиви паркове и музеи.
– Е, да, ако затова сте дошли – насмешливо го контрира Хартман, – има ги в изобилие. Но какво толкова интересно може да открие един млад мъж в парка сам? Не е ли по-лесно да се оцени красотата на природата, когато вървите под ръка с красива млада дама?
Още: Откъс от "Среща за игра" от Алекс Дал
Откъм двете момичета дойде тихо възклицание и Габриел чак сега си спомни за тях. Хвърли бегъл поглед встрани и ги видя седнали в близост до тях, малката дъщеря – Мери Ан, го гледаше с големи ококорени очи, но голямата бе свела поглед надолу, съсредоточена в ръцете си. Срамежлива ли беше, или просто не го харесваше?
– Не мисля, че някой мъж със здрав разум би оспорил думите ви, господин Хартман – каза най-накрая Габриел.
– Винаги е било така, момчето ми. Когато един Хартман говори, останалите слушат.
Още: Смразяващият психологически трилър "Среща за игра" на Алекс Дал ще изправи косите ви
Откъс от "Порцеланова луна" от Джени Чанг
