Георги Константинов е роден през 1943 г. в гр. Плевен. Завършва СУ „Климент Охридски“ – специалност „Българска филология“. Работи като телевизионен журналист (1967–1969 г.), главен редактор на сп. „Родна реч“ (1973–1983 г.) и на сп. „Пламък“ (от 1983 г.). Бил е народен представител в VII ВНС (1990–1991 г.), заместник-министър на културата (1995–1997 г.). От 2000 година е председател, а от 2013 г. – почетен председател на българския П.Е.Н. център.
Георги Константинов е един от най-нежните лирици в съвременната ни поезия. Автор е на повече от 35 стихосбирки, сред които „Една усмивка ми е столица“, „Общителен самотник“, „Обичам те дотук“. По негови текстове са създадени много естрадни песни, които се превръщат в хитове. Поезията на Георги Константинов е превеждана на английски, френски, руски, японски, немски, гръцки, арабски, хинди и др. езици. Носител е на национални и международни награди.
В „Непадаща звезда“ са събрани съвременни негови стихове, писани през последните години.
Из „Непадаща звезда“
ЗВЕЗДНА ЛОТАРИЯ
И пак не спя
в нощта на Персеидите.
Звезди се ронят тихо
над сънищата на града.
Освен една, която
за късмет избирам...
Улучил съм!
Стои си тя в небето!
Не пада моята звезда!
