Един от най-проникновените митове за любовта в европейската и световна литература – за тайните копнежи между рицаря Тристан и неговата любима Изолда, излиза за първи на български език в превод от старофренски. В изданието „Тристан и Изолда“ са събрани някои от най-ранните писмени версии на легендата, които датират от втората половина на XII век и са дело на различни автори.
Още: Великото завръщане на "Величие" - горещите теми в интернет на 13 март
Още: Добивът на редкоземни елементи – златната кокошка на XXI век (ВИДЕО)
Неостаряващият мит за трагичната история на Тристан и Изолда е вдъхновявал редица режисьори, писатели, драматурзи и други творци от ранното Средновековие до ден днешен. Първите писмени творби за рицаря и възлюбената му датират от втората половина на XII век и са на старофренски. Прието е, че Тристан e герой от пиктски произход (пиктите са населявали северната част на Шотландия през ранното Средновековие), за когото са се разказвали истории сред различните келтски племена – уелсци, корнуелци, бретонци, ирландци. Те разпространявали, допълвали и видоизменяли легендата като постепенно тя излиза извън пределите на тези земи. Днес не е възможно да се установи пряка приемственост между тези ранни разкази. Има хипотези, че първоизточник на историята за митичните герои е легенда за двамата влюбени, датираща още от VIII век в северните части на Шотландия, но за този, както и за всички останали митове, е характерна неизвестността къде и кога точно се е зародил.
„Тристан и Изолда“ е сред представителите на първото поколение куртоазни романи и новели, които поставят началото на редица литературни произведения от XIII-XIV век на тази тема в Западна Европа. Родил се в Средните векове, този мит още тогава се утвърждава като модел на любовта-страст, която не се съобразява и дори има смелостта да се противопостави на християнския възглед за брака. Настоящото издание съдържа най-представителните писмени версии на мита, писани на старофренски. Сред тях са: „Роман за Тристан” от Берул, „Лудостта на Тристан” (Оксфордски ръкопис), „Лудостта на Тристан” (Бернски ръкопис), „Орловите нокти” от Мари дьо Франс, фрагменти от „Романа за Тристан и Изолда” от Томас. Последователността на тези текстове не следва хронологията на тяхното създаване, а развоя на интригуващия сюжет... Безграничната и абсолютна любов на героите поставя въпроса не само за брака, а за всички ценности, залегнали в основата на феодалното общество, голяма част от които са актуални и днес.
„Тристан и Изолда“ е трета книга от „Библиотека Романия” – поредица на издателство „Изток-Запад”, подкрепена от Европейската комисия. Предишните издания от тази серия са първата художествена проза на френски език – „Роман за Граала“ от Робер дьо Борон, а също и „Куртоазни новели-Ле“ на Мари дьо Франс, която поставя началото на нов литературен жанр през XII век: „повествователното ле“.
Още: Политически манипулации и несправедливи обвинения: Найден Тодоров с подкрепа от културни дейци
