Мистериозна картина на Вермеер свързва осем съдби през четири века. След „Картините на Лизет” писателката Сюзън Вриланд отново ни отвежда в света на изкуството в новия си роман „Момичето в хиацинтовосиньо”.
Преподавател от колеж във Филаделфия кани свой колега в дома си, за да му покаже картина, която пази десетилетия в тайна. Преподавателят е убеден, че платното с момиче в синьо е на Вермеер. Но защо чак сега показва това великолепно произведение на изкуството?
Драматичната история на картина на прочутия холандски художник, измислена от авторката, ни води от наши дни през Втората световна война до мрачните години четири века назад – когато художникът е живял и творил. Времена на Холокоста, на загуби и превратности, на наводнения и кражби, на тайни, жестокост и войни. Това са разкази за хората, които са притежавали картината и чийто живот е бил повлиян от нейното загадъчно очарование и силата й да променя съдби. Тя спасява живота на дете, купува свободата на една жена, връща любовта в сърцата на двама души. Внушава спокойствие и мир, събужда вътрешната сила на човек, подтиква към съзерцателност и вглъбеност, помага да откриеш кой си, хвърля мост през вековете.
Изключително майсторски написан, „Момичето в хиацинтовосиньо” е интелигентен и вълнуващ роман - дръзко гмурване в тайните на изкуството, в света на естетиката и мистерията. Напомняни, че животът на твореца е преходен, но произведението, сътворено от ръцете и сърцето му, е вечно.
„Фактът, че нещо, създадено от мисълта на един-единствен човек, може да оцелее много повече от своя създател – да издържи натиска на времето, на природните катастрофи, небрежността и дори грубото отношение, винаги ме е изумявал, споделя Сюзън Вриланд. Понякога в музеите, докато се вглеждам в скромно парченце керамика, оцеляло от Древна Персия или Помпей, или в изящен пожълтял средновековен ръкопис, изписан от безименен монах, или в примитивен инструмент с гравирана дръжка, се трогвам до сълзи. Неизвестният живот на създателя е преходен, мимолетен, но произведението на неговите ръце и сърце се е съхранило.
Йоханес Вермеер е любител на символиката и качествените неща – остри линии на златна кана, искрящи отражения по стъклото на прозореца, дълбока дрямка на червен турски килим. Съчетаването на елементите от заобикалящата ни среда създава впечатление за един миг от спокойно съществуване в рамките на неговото изкуство.
Мястото на действието в „Момичето в хиацинтовосиньо” е Нидерландия, а сюжетът е провокиран от любовта ми към изкуството и към хората, живели в други епохи. Имам холандска фамилия – едно малко градче в Северна Холандия се казва Вриланд. Не съм свързана по друг начин с тази страна, но съм чела много за нея и това ми помогна да си изградя връзка с този свят, да имам лично отношение към него. Съчетани, теми елементи – също като предметите, с които един художник създава композицията за картината си, доведоха до създаването на романа.
