Неговите истории отдавна са част от нашето културно съзнание: Стивън Кинг е кралят на съвременната литература на ужасите. До 2017-а година е продал към 400 милиона книги. Много от тях са филмирани, удостоени са с награди и са донесли огромни приходи. Името Стивън Кинг се е превърнало в марка, пише в пространен материал Дойче Веле.
А началото на пътя му е по-скоро скромно: неговите родители се развеждат рано, Стивън и брат му Дейвид израстват в бедност. Заедно с майка си те се преместват в щата Мейн, САЩ, където по-късно се развива действието в много от повествованията на Кинг.
Кошмарите на детството
Отдалечеността на Нова Англия и семейните отношения слагат отпечатък върху характера на писателя: майката на Кинг трябва да се грижи за своите родители, за което получава финансова подкрепа от семейството си. След смъртта на родителите работи в продължение на години в кухнята на една психиатрична клиника, историите от която вероятно още тогава са разпалили въображението на Стивън.
Въпреки трудностите Кинг е добър ученик, а по-късно и студент. По време на следването си в университета в Мейн, където изучава литература, той се присъединява към активистите срещу войната във Виетнам. Не служи армията - заради високото си кръвно налягане и късогледството.
Трудно начало
Кинг завършва образованието си през 1970-а, през следващата година се жени за съпругата си Табита. Двойката е щастлива, но изпитва финансови проблеми: на Кинг му се налага да работи в пералня, паралелно пише статии за мъжки списания. Ситуацията, която изглежда безизходна, го измъчва - той се чувства безполезен и се отдава на алкохола.
Постепенно обаче прави име със своите истории - те стават все по-дълги, статиите се превръщат в разкази, а разказите - в романи. Издателство "Doubleday" го забелязва, плаща му голям аванс и през 1974-а година на американския пазар излиза първият роман на ужасите с автор Стивън Кинг - "Кери". Това е историята на едно момиче, което страда едновременно от строгото религиозно възпитание на майка си и от постоянните подигравки на своите съученици, докато в крайна сметка не използва свръхестествените си сили, за да си разчисти сметките. Книгата се посреща много добре от любителите на този жанр.
Първи успехи на литературния и на филмовия фронт
Година по-късно се появява "Сияние", което бързо става бестселър. В романа авторът описва своя алкохолен проблем и се спира на опасностите, които дебнат подвластните на алкохола хора.
Само за няколко години марката Стивън Кинг става емблематична не само за романите на ужасите, но и допринася за появата на нов вид филми на ужасите. Образците на този жанр от 1960-те и 1970-те години отдавна са остарели и вече не могат да бъдат възприемани сериозно - благодарение на Кинг започва нова ера в този вид кино. Както "Кери", така и "Сияние" влизат в историята на киното.
Работа под псевдоним
През 1980-е години Стивън Кинг експериментира и в други жанрове, като фентъзи (със сагата "Тъмната кула"), уестърн и научна фантастика. Пише и под псевдонима Ричард Бахман, тъй като се страхува, че може да не го приемат сериозно като автор, ако произведенията носят неговото име. Един от примерите е "Бягащият човек" от 1982-а година - за телевизионно предаване, участниците в което буквално се борят за оцеляването си, докато ги гонят агенти. С всеки час, в който "бягащият човек" оцелява, расте сумата, която ще получи. Впоследствие романът е филмиран с Арнолд Шварценегер в главната роля.
При романите на ужасите един след друг се появяват "Гробище за домашни любимци" и "То" - бестселъри, чието филмиране научава зрителите по цял свят да се страхуват.
Не само ужаси
Най-харесваният филм по сюжет на Кинг обаче не е от сферата на ужасите: "Изкуплението Шоушенк" от 1994-а година отправя критичен поглед към американските затвори и междувременно е смятан за един от шедьоврите на киното. Романът-продължение "Зеленият път" отива още по-нататък, третирайки смисъла на смъртното наказание. И двата филма са номинирани за много награди "Оскар" и получават висока оценка от критиците.
През 1999-а година Кинг преживява тежък инцидент - блъснат е от кола, получава тежки наранявания и трябва да бъде опериран многократно. За малко не му ампутират крака. Но това не го спира да пише - по това време работи върху книга за писатели: "Животът и писането" представя неговия начин на работа. Основният му съвет гласи: не се отнасяйте към писането твърде сериозно. Както казва - самият той би предпочел да поиграе следобед с децата си, отколкото да напише няколкостотин думи.
Стивън Кинг не мисли да спира
"Ще пиша дотогава, докато читателят е убеден, че си има работа с първокласни безумци" - така описва Кинг философията на своята работа. Той е публикувал повече от 60 книги, отделно са екранизациите за киното и телевизията. Постоянните преработки на неговите истории показват, че разказите на Кинг са непреходни и имат потенциала да развълнуват всяко следващо поколение.
Последната му книга "Зимна приказка" изненада читателите, както пише "Ню Йорк Таймс" - тъй като в съответствие с приказния жанр романът обещава щастлив край. Така може да се открие още едно лице на 75-годишния междувременно крал на ужасите.
