Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

"Краят на кръга" от Том Егеланд - един различен тип трилър

07 януари 2016, 13:54 часа • 6518 прочитания

„Краят на кръга” от Том Егеланд (издание на „Персей“) е един различен тип трилър, в който се преплитат мит, мистерия, история и теология. Средновековен манастир крие истинска археологическа сензация – златен кивот на две хиляди години, в който се намира тайна, способна да промени световната история. Една тайна, заради която могъщи сили биха стигнали далеч, за да я опазят. Археологът Бьорн Белтьо се опитва да проследи историята на кивота и какво има в него. Проучването му го отвежда до секретна научна организация, базирана в Лондон, до научноизследователски институт в Средния Изток, занимаващ се с библейските митове и догми, до крепост на кръстоносци във френско селце, където е скрита една от най-дълбоките тайни на християнството, грижливо пазена от Ордена на хоспиталиерите и други посветени в продължение на векове.

Да, в романа има много екшън, конспирации, преследвания. Но едновременно с това той е и добра литература – има психологизъм, черен хумор... Преведен е на 23 езика.

„Краят на кръга” е публикуван две години преди „Шифърът на Леонардо” да види бял свят. Когато излиза романът на Дан Браун, читателите на Егеланд с изненада откриват, че главните герои са със същите характеристики; нещата се въртят около родословието на Иисус и потулени тайни на християнството; зад всичко стои всесилна международна организация; и двете книги се занимават с противоречиви теории за живота, учението и смъртта на Иисус Христос, за библейските ръкописи и зараждането на християнството.

Факт е – романът „Краят на кръга” излиза през 2001 г., две години преди да бъде публикуван „Шифърът на Леонардо”. Не малко са коментарите както на критици, така и на неспециалисти относно приликите между двата романа. Не липсват и намеци за плагиатство. И двете книги се занимават с противоречиви теории за живота, учението и смъртта на Иисус Христос, за библейските ръкописи и зараждането на християнството. Дали има основания за плагиатство - никой не може да твърди с абсолютна сигурност.

Но има някои поразителни сходства между "Шифърът на Леонардо" и "Краят на кръга":

- древна мистерия и световна конспирация;

- тезата, че Иисус е бил женен за Мария Магдалена и двамата са имали потомство;

- албинос е главен герой и в двата романа – разликата е, че в „Краят на кръга” той е добрият (Бьорн), а в „Шифърът на Леонардо” – лошият герой (Сила – човекът на „Опус дей”);

- и в двете книги главната героиня се оказва едновременно последният жив потомък на Христос и Мария Магдалена, и дъщерята/внучката на последния велик магистър на таен орден.

Роден през 1959 г. в Осло, Том Егеланд е работил като разследващ журналист, репортер и редактор в един от водещите норвежки всекидневници „Афтенпостен”, както и за телевизионния канал TV 2.

През 1988 г. дебютира с романа „Залезът на боговете“, разказващ историята на съвременна двойка, попаднала във викингската епоха. Като негов литературен и пазарен пробив обаче се смята романът „Краят на кръга”, излязъл през 2001 г. Няколко години по-късно критици и читатели ще открият удивителните прилики между „Краят на кръга” и световния бестселър „Шифърът на Леонардо” (публикуван през 2003 г., две години след излизането на „Краят на кръга”).

През 2006 г. Том Егеланд се отказва от високия си пост в TV 2, за да се отдаде изцяло на писателската си кариера. Автор е на общо 8 романа, преведени на 18 езика.

На български са издадени романите на Том Егеланд „Тринадесетият апостол“, „Заветът на Нострадамус“, „Евангелието на Луцифер“, „Пазителите на завета“, „Краят на кръга“, „Залезът на боговете“, „Загадката на катакомбите“, „Нощта на вълците“ и „Лъжите на бащите“.

Зад всяка негова книга има големи проучвания на архиви и исторически източници. В 5 от книгите му главен герой е археологът Бьорн Белтьо. Наскоро Холивуд купи правата за филмиране на поредицата.

 

Подробно за съдържанието на книгата:

По време на разкопки в средновековния манастир „Верне” в Норвегия археологическа експедиция, ръководена от проф. Греъм Лайлуърт, светило от световна величина, открива тайнствено златно ковчеже, заровено преди векове. Оказва се, че находката все пак не е случайно намерена, а е била тайната цел на разкопките - проф. Лайлуърт много добре е знаел какво ще намерят и къде ще го намерят. Той взима реликвата и изчезва в неизвестна посока. Но на разкопките има представител на местните власти, отговарящи за културното наследство – археологът Бьорн Белтьо. Той не иска да позволи находка, която принадлежи на страната му, да бъде изнесена извън граница и да попадне в някаква частна колекция или чужд музей.

Това, че Бьорн е различен от останалите (албинос е) и смъртта на баща му, когато е бил дете, са белязали живота и характера му – раним е, винаги е нащрек, но едновременно с това е принципен и отстояващ позициите си.

Бьорн открива, че в случващото е замесен проф. Арнцен – колега на починалия му баща и втори съпруг на майка му, с когото не се разбират, защото младият мъж храни подозрения, че той има нещо общо със смъртта на баща му.

Проследява проф. Лайлуърт и вижда как той отива при втория му баща в университета. Разбира, че археологическата находка е скрита в кабинета на Арнцен. Когато всички излизат, Бьорн взима ковчежето и го скрива в дома на свой приятел музикант – член на метъл-група.

След това се свързва със свой колега археолог, който работи в Дирекцията за управление на културното наследство. Оказва, че на правителствено ниво е дадено разрешение за разкопките - на Общност за международни изследвания (ОМИ), британска организация с идеална цел. Същата тази организация е наляла милиони в държавния бюджет.

Същевременно лично директорът на Британския кралски институт по археология се обажда на Бьорн и му предлага огромна сума, ако предаде ковчежето. Но той отказва. Накрая англичанинът му предлага размяна – срещу информация за смъртта на баща му, починал при инцидент при скално катерене в планината преди 20 години.

Бьорн се среща със старата си преподавателка в университета Грете Лидвьойен, колежка на баща му, с която самият Бьорн е имал интимна връзка като студент. Тя и сега продължава да е сред най-близките му хора. Грете е неизлечимо болна. Тя му дава стара монография - книга, публикувана в Англия преди повече от 30 години. Сред тримата автори Бьорн вижда името на баща си. Другите двама автори са колеги на баща му, с които той е работил в Оксфорд, където се е занимавал с научна работа. Според книгата, базирана на проучването на древни ръкописи, древна реликва е заровена насред развалините на 800-годишен октагон (осмоъгълен храм). За нея се говори в литературата, посветена на Ордена на рицарите хоспиталиери, както и в ранните християнски митове.

Грете дава на Бьорн достатъчно пари, за да отиде в Лондон и да разплете тази стара история.

Преди да замине младият археолог се среща със специалист по еврейска история, който му разказва за Ръкописът Q, в който съществува един различен образ на Иисус. Още в началото на 19. век изследователите са установили наличието на такъв източник, който е бил (наред с най-ранното евангелие – на Марко) основата на по-късните евангелия на Лука и Матей. Ако този ръкопис бъде открит, това би засенчило откриването на гробницата на Тутанкамон и свитъците от Мъртво море. Човечеството ще трябва да пренапише историята на християнството.

Нещо се е случило през 1973 г., нещо, което е събрало проф. Греъм Лайлуърт, проф. Арнцен, бащата на Бьорн и Майкъл Макмълин, който е председателят на ОМИ (Общността за международни изследвания).

Междувременно влизат с взлом в апартамента на Бьорн, преобръщат всичко и открадват харддиска на компютъра му. Полицията, шефовете на Бьорн и висши чиновници оказват натиск върху него да върне ковчежето. Мутри следят Бьорн, заплашват го...

В Англия Бьорн стига до офиса на ОМИ. Там се запознава с една секретарка – Даян, симпатична и интелигентна млада жена, която го харесва, защото е различен и раним. Помага му, осигурява му информация, достъпна за нейното ниво като служител. Двамата се харесват и се сближават.

С Бьорн се среща Чарлс де Уит, единият от съавторите и колеги на баща му в Оксфорд. Той настоява да върне ковчежето.

Но когато на Бьорн се обажда съпругата на Де Уит, чрез която се е опитвал дълго време да го издири, младият мъж разбира, че човекът, който се е представил за Чарлс де Уит съвсем не е той, защото истинският Де Уит е починал при разкопки в Африка през същата година, само месец след като е починал баща му. На стара снимка в дома на вдовицата Бьорн разпознава човека, който се е представил пред него за съпруга й – това е Майкъл Макмълин, всесилният и с неограничени финансови възможности шеф на ОМИ. Това е организация, която тайно наблюдава и контролира всички значими археологически разкопки през последните сто години.

През 70-те години Грете също е работила заедно с тях в Оксфорд, била е бременна и след това детето изчезва, а самата Грете се прибира в Норвегия.

Пред Бьорн излизат различни хипотези какво има в ковчежето – послание на древна цивилизация от времето на фараоните, ръкописи от времето на есеите, които могат да променят представата ни за библейските времена...

Бьорн поканва Даян да отиде с него до Норвегия и тя приема. Но един ден изчезва и той получава заплахи, че нещо ще й се случи, ако не върне ковчежето.

Всичко говори, че тази реликва е Кивотът на свещените тайни, за който пише в книгите на тайни общества и ордени. Той трябва да бъде изследван при специални условия, за да не бъде унищожено, скритото в него.

Бьорн заминава за научноизследователски институт в Средния Изток, занимаващ се с библейските митове и догми. Там се сприятелява с еврейски специалист, който му разказва за проучванията им на древни ръкописи.

Дали Библията наистина съдържа Божието слово? Изборът и редакцията на текстовете, включени в Новия завет, е бил политически процес и част от борбата за надмощие между епископите на ранната християнска църква.

Библията е и кодекс от правила как би трябвало да живее човек. Но дали новите разкрития няма да променят всичко това? Дали няма да се натъкнем на факти, които могат да разклатят устоите на вярата?

Има податки, че Иисус е оставил сборник с текстове, продиктувани или написани от самия него, имащи характер на система от житейски правила – нещо като собственото евангелие на Иисус Христос. Но това може и да е нещо, което има опасност да разклати догмите, да промени разбирането ни за историята и за християнството.

В кивота, открит в манастира „Верне”, може да е собственото евангелие на Иисус или пък оригиналите на другите евангелия, чието съдържание е било преиначено преди да бъде включено в Библията.

Неочаквано в института пристига Майкъл Макмълин с хората си. Оказва се, че той е един от тези, които финансират проучванията на института.

Бьорн се измъква и избягва. Налага му се да премине през пустинята. Трудно му е – няма вода. Изгубва съзнание. Мисли, че умира.

И когато се свестява, зад лекарите, които го лекуват, вижда Майкъл Макмълин. Неговите хора са го открили в пустинята, а по негова заповед Бьорн е бил транспортиран със самолет във Франция – в личното му имение, намираща се в средновековната крепост в Рен льо Шато.

Бьорн е склонен да върне кивота, но само ако най-сетне научи истината – какво се крие в кивота и какво е станало с баща му.

 

 

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Евгения Чаушева
Евгения Чаушева Отговорен редактор
Новините днес