Известна като едно от най-острите пера на Запада в съвременността и като журналиста, осмелил се да спори лице в лице с някои от най-жестоките диктатори на съвремието, ОрианаФалачизавещава на света блестящи образци на литературата и белетристиката („Силата на разума“, „Гневът и гордостта“ и „Интервю със себе си. Апокалипсис“).
На български език в ново издание се появява една от най-личните ѝ творби – „Един мъж“ – безсмъртно обръщение към нейната голяма любов АлександросПанагулис, организирал атентата срещу диктатора Георгиос Пападопулос и останал в историята като „гръцкия Дон Кихот“, дал живота си в името на справедливостта.
Един човек се изправя срещу бруталната машина на диктатурата. Оцелява в най-мрачната килия, издържа на най-жестоките мъчения. Готов да умре, той продължава да живее и да черпи сили от свободата, която извира от него и разпалва пожари сред народа му. И вместо да остави историята да го смачка, той се превръща в неин двигател, като побеждава както диктатурата на грубата сила, така и диктатурата на лъжата, на компромисите, шикалкавенето и демагогията на партиите.
В „Един мъж“легендарната италианска журналистка споделя, обръщайки се към поета и революционер Панагулис, за последните му години – след излизането му от затвора, когато заедно преживяват преследване, тормоз и лична трагедия.
Изрядна по отношение на фактологическото , впечатляваща по своя емоционален заряд, изповедта на една жена към нейния мъж в тези страници разказва политическата и идеологическа история на една борба в конкретна малка част от света, която обаче се оказва сходна на стотици други.
Трагична предистория на дълбоко личната „Писмо до едно неродено дете“, това не е книга за една конкретна страна, за една конкретна диктатура и една конкретна политическа битка. Това е роман за силата на човешкия дух, за несломимата човешка воля за свобода и справедливост, написан с характерния и забележителен плам на жената, променила облика на съвременната журналистика.
„Един от „неразбраните самотници. Поетите. Героите от безсмислените приказки, без които животът не би имал никакъв смисъл, без които да се бориш, знаейки, че ще загубиш, би било лудост.”
Ориана Фалачи
