„КЛУБЪТ НА СТРАННИТЕ ДЕЦА” (изд. Персей, превод Красимир Проданов) е историята на неколцина малчугани, които се различават безнадеждно от своите връстници. Мила е отнесена, колкото си щеш, пък и най-много на света обича паяци. Петър е четвъртокласник с вид на първолак. А Катка е пълничко момиче, което ходи вечно само… и с книга в ръка. Към тях се присъединява и Франта – злобен до немай къде, защото доживотен спътник ще са му патериците.
Така негласно се ражда Клубът на различните деца – всяко със свои интереси, но обединени от своето нещастие. Съучениците им се подиграват, а родителите им често ги хокат.
Само че вместо история за нещастни хлапета, изпълнени с комплекси, Петра Соукупова, една от водещите чешки писателки днес, ни поднася брилянтна история, изпълнена с хумор и приключения на всеки ред. Колкото и да са различни, Мила и компания знаят как да се забавляват… и дори организират общо бягство от вкъщи. Озовават се в изоставен лагер накрай света и приключенията могат да започнат!
„Клубът на странните деца” е книга, която натрива носовете на всички, които си мислят, че познават добре живота. Защото героите на Петра са по-мъдри и от най-умните възрастни. Учат се сами от грешките си, но вече знаят най-важното – на този свят всички сме различни и всеки носи в себе си нещо уникално.
Еднакво забавна и полезна е „Клубът на странните деца” и за младите читатели, и за възрастните. Попива се с удоволствие и дълго се помни. После и към света наоколо се отнасяме с повече разбиране и доброта.
Точно това е най-важната тема в творчеството на чешката писателка изобщо. Едва на 40, тя е автор на едни от най-споменаваните заглавия в съвременната чешка литература. Завършила е специалност Сценарий и драматургия и е написала пет книги за възрастни и три за деца. Носител е на престижните литературни награди „Магнезия Литера” и „Иржи Ортен”.
„Обичам всички свои герои - казва тя в едно интервю за сайта Novinky.cz. - От гледна точка на продажбите книгите ми за възрастни са по-успешни. Но последната детска, „Клубът на странните деца”, постигна също много добри резултати. Сега размишлявам върху това дали да създам по нея и филмов сценарий.”
Писателката признава и друго. Книгата се появява и заради родителите. Желанието ѝ е да разбират малко повече своите странни деца.
Авторката стъпва върху собствените си преживелици като дете. „Не можех да спя другаде освен у дома – признава в блога на своите чешки издатели от „Хост”. – Страх ме беше да не заспят родителите ми, а аз все така да съм будна, сигурно единствена на света. Бях с наднормено тегло, несръчна и непохватна сред другите деца.”
А ето и няколко мнения от читатели – споделени в сайта Databaseknih.cz. „За мен книгата е и хубава терапия за онези деца, които се чувстват странни. Но определено не е само за деца”, пише ПетК. „Тази неголяма книга включва пълната психология на аутсайдерите. В четирите образа са намерили място всичкият страх, срам, неразбирането на останалите и търсене на път към тях, което е трудно да се обясни на „нормалните”. Няколко епизода от книгата ме разтърсиха силно, не емоционално, а заради изразителността си, която ми напомни, че това всъщност не е литературна фикция, а самата реалност”, пише откровено Ина Пражакова. „Много ми хареса – подчертава Бустедка. – Много!”
А ето малко от неподправената мъдрост на героите на Петра – „странните” деца от нейната книга, които са всъщност малки философи.
• „Спокойно мога да имам приятели, ако искам, но аз не искам, защото хората не ме интересуват много-много. Повече ме интересуват природата и животните, и изобщо, светът, докато момичетата в класа обсъждат само момчетата, видеа в ютюб, дрехи и някакви певци, а това просто не ми е интересно…”
• „Странни са останалите, които не обичат да четат, тъй като четенето е най-хубавото нещо на света. Като порасна, няма да ходя на глупави спортни занимания, нито на китара, ще ходя на работа и после ще си чета, защото единствено когато чета, съм щастлива.”
• „Колкото повече се противи човек на нещо, толкова повече се издава, че то го дразни, и толкова повече го правят другите. Като хищници са, почувстват ли, че човек е слаб, искат да му видят сметката.”
• „И изведнъж ме изпълва нещо странно, една такава радост, както когато видях тарантулата, все едно изведнъж всичко е станало хубаво и такова, каквото трябва да е.”
