20 откъса от микрокосмоса
Шарен свят!… Обект на разказаните случки са преживелици с променлива чувствена величина, които миксерът на времето така е разбъркал, че трудно се познава кое е „тук и сега“ и кое – „там и преди“. И знаете ли защо ви препоръчваме тази книга – заради усмивката! Е, не може да се обещае, че ще се търкаляте по пода от смях, защото има и драматични разкази. При Васил Стефанов нещата от битието му минават през особена лаборатория и излизат като концентрат, изчистени от вредни незначителности. Сборникът е взел наименованието си от едноименния разказ, където по съвсем прозаичен повод (разбирай напиване „като гъски“) е учреден „КЛУБЪТ НА ГЪСОЦИТЕ“, но пък членовете му, освен бирата, имат и много други допирни точки:
И така, в този паметен ден, след седем-осем „десетки“ на глава от населението в бирария „Амфора“ се учреди „КЛУБЪТ НА ГЪСОЦИТЕ“. Няма да се напиват като „гъски“, а ще има сбирка на клуба! Разбира се, за председател на новото аристократично формирование бе избран единодушно Чоката – Гъсокът Принц.
Идилично тъжното повествование за Маестрото, пак от едноименния разказ, пък повдига адреналина с националното самосъзнание, àко и бардът да изкарва хляба си в пъб сред „ирландци, шотландци и ингилизи“:
А ние седяхме, пиехме си смирнофката кротко, забравили лед, мезета, всичко, и се възхищавахме на това, което се случваше. Неповторимо. На мъжете им се пиеше и пееше с него и го правеха. Слабият пол не получи всичко, което се четеше в очите им, и затова се задоволи с втори глас в хора.
Дали самият автор е пребивавал в ареала на китенския дебелариум, този „санаториум на влюбените шишковци“, можем само да се догаждаме, но явно посетителите не са били във възторг от диетичните системи в него, та се е наложило да се вкарат малко иновации с цел по-насърчителен ефект:
Тези действия на дебелчовците се провокираха до голяма степен от създадената от нас със Заро „Sекс Отслабваща Sистема”, съкратено SOS. Трябваше да се систематизира целият многовековен сексуален опит, да се проучи световният такъв, да се използват накрая и нашите богати лични впечатления, за да се направи една безпогрешна и ефективна система за отслабване.
А сега стига толкова хилене! Този панаир от породени емоции: оптимизъм, шепот, биричка, любов… си има и алтернатива. При това потресаваща и Васил Стефанов не ни щади. „Най-добрият старец“ явно е писан днес и тук, където клошар крадец помага на безработен:
АЗ СЪМ ГОШО. Но не хубавецът. А полуклошаря. Защо полу ли? Просто е. Правя всичко, каквото прави един клошар – пия и преживявам от стари кашони, желязо и пластмасови шишета…
… Всичко беше наред, когато забелязах млад мъж в избелели джинси заедно с един малък пич, синчето му явно. Движеха се безцелно с навъсени лица. Тихи едни такива... Около тях щъкаха като на коледно рали препълнени с какви ли не лакомства колички. Когато минах покрай тях, ухото ми долови думите на малкия:
– Татеее, като те вземат на работа, нали и ние ще си бутаме количка?…
… – Слушай въпроса тогава. Кой е най-добрият старец на земята? Знаеш ли?
– Дядо Коледа, Дядо Коледа е! – подрипна малечкият.
– Браво, момченце. Ето ти наградата! Печелиш една панагюрска луканка! Честито на печелившите!
Детенцето се усмихна, като че ли беше получило торба с шоколадови вкусотии. Светна ми пред погледа.
– Кой си ти, по дяволите – прошепна, накланяйки се към мен, таткото.
– Да кажем... Дядо Коледа. Весели празници!
И се шмугнах в сумрака.
Та така с усмивката! Единственото хапче против зловредното влияние на околната среда, терапия дори за вече заболелите от пораженчески негативизъм, тя е основна съставка в микса на „576 калории по SOS“, „Отмъщението“, „Рожден ден или вампирска история“. Наред обаче с „Коледен триптих“, „Коледни звънчета“, „Париж–Ню Йорк“, където някак гузно предпочиташ да си скрит зад ъгъла на съвестта си. Шарен свят!…
За Васил Стефанов късият разказ е за предпочитане – изчистен от многословие, концентрат, изпит на един дъх. И защото истински добрите неща винаги са в малки разфасовки!
Казвам се ВАСИЛ СТЕФАНОВ. Но приятелите ме наричат Слона. Роден съм толкова отдавна, че чак не ми се вярва. Кога ли? Ами през 1953 г. На 28 юни. В София. След като завърших Лесотехническия университет, работих няколко години като „дърводелец“ в Несебър. Там се сдобих с много приятели. И с една голяма любов. Морето. А иначе… продължавам да правя мебели. И да пиша.
