През 2008 книгата „Какво видя жената на Лот“ печели наградата за най-добър гръцки роман на годината. През 2013 г. е издадена в Англия и английският "Гардиън" я нарежда сред най-добрите научнофантастични романи. Преведена е и на френски език.
Четирийсет века след библейската катастрофа в Содом и Гомор, същата тази земя около бреговете на Мъртво море се отваря и оттам започва да извира мистериозна виолетова сол с уникален вкус и качества на наркотик. Нейната поява променя из основи географията на цели три континента – Африка, Азия и Европа. Съвсем внезапно Париж се превръща в средиземноморски град. Виолетовата сол завладява и заробва света безшумно. Консорциумът на Седемдесетипетимата е собственик на правата над нейния добив и маркетинг. Съвременният Содом – Колонията, е мястото, което е представено в още по-тъмни краски и от прастария град. В нея живеят хиляди хора, работещи в добива и преработката на виолетовата сол. Хора, подчинени и непрекъснато следени от Консорциума, чиято база се намира в Париж. Убийци, бегълци и лъжци – колонията е рай за тези, които бягат от Европа, особено за привилегированите Пурпурни звезди. Шестима "дворцови" служители и губернаторът на Колонията представляват ядрото на романа. Тези шестима души са съпругата на губернатора, свещеникът, съдията, лекарят, комендантът на Колонията и личният секретар на губернатора. Но когато губернаторът на колонията Верà (наречен на името на библейския цар) умира внезапно и загадъчно, шестимата служители се обръщат един срещу друг, предизвиквайки ужасяваща верига от събития, които заплашват самото съществуване на Колонията. Тогава започва да се разплита интелектуално-психологическата игра на Буразопулу.
Книгата е изградена от писма доклади за събитията, случили се в петнайсетдневен период от време – от смъртта на Вера, до двайсетгодишния юбилей на колонията. Яснота в събитията внася Филеас Бук – най-големият съставител на писмословици в неговата епоха, към когото пак чрез писмата си изпращат своите послания тези шестима придворни.
В Париж Филеас Бук е избран от зловещия Консорциум чрез епистоларните признания на шестимата да състави писмословица и така да отсее истината от лъжите, за да разбере кой е убил губернатор Вера. Но докато Филеас разкрива мистерията, той започва да осъзнава, че това не са обикновени писма и че самият ход на човешката история е поставен на карта. В случая писмословицата е с характера на меандър, древен гръцки ключ, за разгадаване на трудно обяснимите явления. Последвалите писма доклади на "дворцовите" служители до Консорциума – нещо нечувано, тъй като единствен губернаторът има право на контакт със Седемдесетипетимата – и написани независимо едно от друго, но и внезапната поява на един нов губернатор, раздаващ налудничави заповеди, представляват основата на сюжета.
Съзаклятието между героите, напомнящо държавата на Платон, пригодена към днешна дата, с всички онези факти, сочещи за духовно разложение и съсловни разлики, поставя читателя в свят, където той не само се пита дали не представлява част от него, но и доколко самият той е спомогнал за развитието му в тази насока.
Йоанна Буразопулу е родена в Атина през 1968 г. Завършва специалност Hotel management във Висшия факултет по туризъм. Следдипломната си квалификация получава в University of Buckingham, Англия, в сектора по международен хотелиерски мениджмънт. Работи в областта на туризма и хотелиерството до 2000 г. През 2002 година завършва специалност „Здравен мениджмънт“ в атинския National School of public administration. Работи като държавен служител в областта на здравното обслужване на населението и в разработването на здравни програми към Втора периферна здравна система на област Атика. Автор е на романи, театрални творби и истории, пише и за деца. Произведенията на Йоанна Буразопулу принадлежат към категорията на литературната фантастика и политическата алегория. Това са антиутопични романи, които съчетават елементи от гротеската, атмосферата на мистерия и сюжети, изпълнени с неочаквани обрати; те изобразяват политически системи на бъдещето, фантастични общества в кризисен или преходен период и конфликти в перспектива.
"Може би Содом не е мит. Може би това царство съществува под формата на някакъв краен вътрешен предел, при престъпването на който не се случва нищо страшно или свръхестествено, просто животът ти пресъхва като пустиня. Тогава осъзнаваш, че в Содом цари покой, а не безредие, че нито мирише на сяра, нито трупове те заобикалят и по-точно – нищо в средата не е променено освен единствено самият ти. Содом не е мит, неговият мит обаче вече толкова векове е смътен и неясен, затова не знаеш какво точно да си представиш, като чуеш името му, и всъщност ти се явява онова, което си пожелаваш, вместо онова, от което се страхуваш."
