С книгата си известният философ Ларш Свенсен отваря вратите към едно по-пълноценно общуване между хора и животни.
Как да разбираме животните? Имат ли съзнание, мисъл, морал, памет? Какви са техните емоции? Могат ли да изпитват болка, самота, мъка? Как възприемат света? В какво се изразява тяхната интелигентност? Какво е да си котка или куче?
Куп въпроси, на които проф. Ларш Свенсен търси убедителни и логични отговори в книгата си „Как да разбираш животните“ (изд. „Книги за всички“, превод Ангел Митов), като разглежда развитието и поведението на различни видове животни. Същевременно авторът акцентира и върху своите лични наблюдения, натрупани в резултат на съжителството му с няколко домашни любимеца – най-вече кучето му Луна и две котки, както и върху практичните познания, получени от множество експерименти, направени от авторитетни учени. Споменати са много интересни случаи на животни, които проявяват способността да се учат, да запомнят и да решават определен тип задачи – например шимпанзето Уошу и горилата Коко, които научават определен брой знаци, с които да комуникират на елементарно ниво; конят, наречен Умния Ханс, който може да решава прости математически задачи (макар и по-късно да се установява, че всъщност умее да разпознава неволните жестове на стопанина си и това го води до правилния отговор на задачите – но сама по себе си тази способност е достатъчно впечатляваща); гълъби, които различават музикални произведения и картини, и още много любопитни изследователски екземпляри. Показателен е и примерът от литературата – за Одисей и кучето му, което разпознава стопанина си след 20-годишно отсъствие.
Свенсен защитава идеята, че опознавайки самия себе си, човек може да разбере по-добре домашния си любимец или въобще животни, с които има по-близък контакт. Чрез анализирането на собствените преживявания на чувства като болка, страдание, загуба, радост, удовлетворение, човек може да разпознае техните проявления у животните и да си даде сметка, че макар да не могат да се изразяват словесно, подобно на хората, това не означава, че при повечето животински видове не може да се открие дълбок съзнателен живот.
Свенсен създава една своеобразна философия на животинското съзнание, която отваря вратите към едно по-пълноценно общуване между хора и животни, в което се припознава способността на животните да имат субективни преживявания и вътрешно емоционално измерение, макар и в по-първичен вид. Тръгвайки от научната страна на въпроса за наличието на съзнание при животните, Свенсен цитира и влиза в разгорещен диалог със световно известни философи – Рене Декарт, Дейвид Хюм, Лудвиг Витгенщайн, Мартин Хайдегер и др., биолози и зоолози – Дарвин, Франс де Вал и др., психолози, ветеринари и много други изследователи.
Ларш Свенсен (р. 1970) е професор в Бергенския университет и един от най-известните скандинавски философи. Книгите му „Философия на скуката“ (2005), „Философия на страха“ (2008), „Философия на свободата“ (2014), „Философия на самотата“ (2017) и „Как да разбираш домашния си любимец?“ (2019) са преведени на повече от 25 езика. Успехът им се дължи на това, че са написани увлекателно и достъпно.
