На 17 юни излезе книгата на Жоел Дикер „Книга за Балтиморови“, издадена от Колибри. В бестселърите „Истината за случая „Хари Куебърт“ и „Книга за Балтиморови“ Жоел Дикер засяга теми като: предизвикателството на самия творчески процес, лицемерието и цензурата в съвременния свят, завистта и ревността, неспособността да мислим критично и да поемаме отговорност.
По време на срещата си с читатели на 20 юни авторът сподели, че не пише „подредено”, че обича да „накъсва” хронологията на разказа, че изпитва удоволствие от собственото си неведение за пътя, по който ще поеме действието. „Все още си задавам въпроси, свързани със смисъла и обаянието на писането”.
Според Жоел Дикер „хората днес са обсебени от интернет, от телефоните си, от всичко друго, но не и от изкуството и литературата. Младите живеят през очите на другите“. Той призна, че целта му е да провокира своя читател да бъде по-активен. „Трябва да правим нещата според собствените си убеждения, а не така, както другите очакват от нас. Големият проблем в наши дни е бездействието. Носим се по течението и очакваме другите да предприемат нещо“, каза той. И добави: „Моето поколение е обременено. От кризата, от безработицата, от положението в Европа и света.”
„Книга за Балтиморови” излезе в превод на Красимир Петров и вече може да бъде намерена във всички добри книжарници в столицата и страната.
Вижте какво сподели писателят в интервю за Actualno.com.
Откъде тази страст към писането?
Не зная дали съм роден с тази страст, но винаги изпитвам желание да разказвам истории. За мен е удоволствие да споделя историята, каквато и да е тя с някого. Всяка история има някакво послание, това е важно.
Какво ви вдъхновява?
Всичко. Сложно е. Това е един рационален въпрос за нещо, което не е рационално. Ако ме попитате как да направя торта, ще ви дам рецепта. Но всичко, което е свързано с изкуството и творчеството е една смесица между несъзнаването, стремежи и лични амбиции, посланията, която искате да споделите на известно ниво на социални контакти. От тази смесица се ражда писането.
Писането ли е най-важното нещо в живота Ви?
Не е най-важното, но е важно!
Защо избрахте този начин на представяне на хронологията в книгата ви?
Това е естествено, защото всичко което се случва днес има своя резонанс в миналото.
Имате ли свой любим герой от Балтиморови?
Аз съм създал всичките си герои и съм привързан към всички тях по различни причини. За мен всички са равни и това е важно, защото ако не е така, това означава, че не съм си свършил добре работата. Премахнах доста от персонажите.
Все пак давате шанс на Александра и Маркъс
Не, не им давам повече шанс. Те просто не позволяват шанса да ги подмине. И в книгата всеки е отговорен за съдбата си...
Както е в живота?
Както е в живота!
Трябвали човек да преживее Драма, за да заслужи щастието си?
Не, напротив. Смятам, че драмата прави щастието по-трудно достъпно, защото трябва да се разделим с някой или с нещо.
Над какво работите сега?
Непрекъснато пиша. Това не значи, че ще бъде бъдещата ми книга. Защо човек не трябва да се бои да захвърля и да започва отначало.
Пишете от толкова млад, не Ви ли е страх, че може да се изчерпите?
Изобщо не си задавам този въпрос!
Интервю на Евгения Гигова
