"Това е спасителна книга, благодарствена молитва и химн на живота. В нея има мъж, жена, приятел, син и баща, който вижда през очите на сина си. Има пътуване без въпроси, в случайна компания, положила дните си в ръцете на капитана, който може да те отведе надалеч, но не може да те върне обратно. Има море, време и вятър.
Още: Отличия от Столичната библиотека: Кои са най-четените автори и най-активните читатели за 2024 г.
Докато четете „Жена на вятъра“, може да ви се стори, че знаете нещо за това пътуване, защото всичко в тази иначе измислена история е вярно – преживяно, простено, предстоящо.
Думите на Александър Секулов докосват следобеда на живота с дълбока любов и оставят болезнени белези и предчувствия. Създават ритъм, който се слива с музиката на сърцето дълго след като затворите последната й страница.
Прочетете тази книга – ще я заобичате и ще имате нужда от нея, когато решите да се сдобрите със себе си и да се отпуснете сред вълните."
Още: "Играта на Касапина" - дългоочакваното продължение на хорър сензацията "Касапина и орехчето"
Още: За първи път в България: "Жени, лишени от търпение" – литературният бунт на Джаили Амаду Амал
Аделина Радева, телевизионна журналистка
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Стихотворение от Теодор Кърчев, посветено на видния съратник на Апостола - Христо Иванов - Големия
Още: 8 жени обвиняват писателя Нийл Геймън в сексуално BDSM насилие
"Да останеш жив – и да продължиш да оставаш жив, независимо какво се случва, независимо дори от самия живот – е само по себе си история. И може би единствената, която има смисъл да се разказва. Такава история разказва Александър Секулов в „Жена на вятъра“. Със звънкия смях на спасителния курс през морето от сенки към светлината. С обич към човека, в когото само той си знае доколко вярва, но важното е, че вярва в обичта. И не талантът, не майсторлъкът, а тъкмо тя е за завиждане."
Елена Алексиева, писателка
Александър Секулов е автор на романите „Колекционер на любовни изречения“, „Малката светица и портокалите“, „Господ слиза в Атина“, „Островът“ и „Скитникът и синовете“. Издал е поетичните книги „Карти и географии“, „Възхитително и леко“, „Море на живите“ и „Хроники и химни“. Драматург е на Драматичен театър – Пловдив, отличен с награда „Аскеер“ за пиесите „Няма ток за електрическия стол“ (2016) и „Дебелянов и ангелите“ (2019). Носител на националните награди за поезия „Христо Фотев“, „Николай Кънчев“, „Перото“, „Иван Николов“.
Още: Уилям Мълиган ни учи на "Прости правила за добър живот"
Още: Откъс от "Пропаст", Робърт Харис
