Събудих се късно, беше следобед. Препрочетох главите. Два пъти, три пъти, десет пъти. Изпуших сто цигари. Усмихнах се, горд от няколко изречения, от избора на някои думи, от ето този диалог тук, онова развитие на сюжета там, развълнуван от образа на един герой, подсказан от слабостта на Дъмбо, на друг, почерпил от чертите на любовницата еротичната си мощ. Но нещо предизвика у мен гадене.
Внезапно повърнах цялата си жлъчка. Тя изцапа босите ми крака. Свлякох се върху леглото. Тялото ми изпомачка листовете хартия, нашарени в черно като от крачета на мушичка. Шумът от тежестта ми върху тях приличаше на вик, който щеше да ме преследва цял живот. Това, което бях написал, не ставаше за нищо.
Писането не лекува, татко. То убива.
Грегоар Делакур е роден през 1960 г. във Валансиен, Северна Франция. Двайсет и две годишен влиза в рекламния бизнес, където печели широка известност и всички най-престижни международни награди. През 2004 г. основава собствената рекламна агенция „Какъв хубав ден”, работи за „Епъл“, „Сефора“, „Тетенже“, „Гоу Спорт“, „Галимар“. Първият му роман „Писателят в семейството” (2011) е отличен с петте най-авторитетни награди във Франция за дебютна проза. Година по-късно излиза „Списъкът с моите желания”, който се превръща в световен бестселър и е филмиран. С него Делакур попада в един друг списък – на десетте най-четени автори във Франция. Следва романът „Какво поглеждаш най-напред” (2013), преведен на повече от двайсет езика, включително и на български. Последната му книга е „Четирите сезона на лятото“ (2015).
