Поредицата на издателство „Ентусиаст“ с емблематичните творби на Никос Казандзакис излиза отново на българския пазар с изцяло променен облик. Знаковите книги на един от най-значимите европейски и световни писатели ще бъдат публикувани с нова съвременна визия и стилно оформление, дело на арт директора на „Ентусиаст“ Яна Аргиропулос.
Още: Крие ли се сродната ни душа в "Неидеалните половинки"?
Още: Алекс Крос ни учи: "Не се страхувай от злото"
Първото заглавие от луксозната серия с твърди корици, което ще зарадва библиофилите у нас, е „Последното изкушение“. Книгата излиза в навечерието на Великден в превода от гръцки език на Георги Куфов, удостоен с най-високото гръцко отличие „Златен кръст на Почетния легион“ за своя принос към културното сътрудничество между Гърция и България именно заради работата си върху произведенията на Казандзакис.
Без съмнение „Последното изкушение“ е една от най-философските, но и противоречиви творби на писателя, в основата на която стои върховният дълг на борещия се човек – безспирната, безмилостната борба между духа и плътта. В тази книга критиците съзират Новото евангелие, апокрифната човешка изповед на Божия син. Джанет Маслин от в. „Ню Йорк Таймс“ пише: „Радикален и напълно революционен, „Последното изкушение“ преосмисля божественото през човешкия избор.“
Според Казандзакис загадката на Христос не е загадка само на една определена религия, а е общочовешка, защото „всеки човек е богочовек, плът и дух“. „Във всеки човек пламва борбата между Бога и човека, а същевременно – и копнежът за помирение“.
Още: Почина носителят на Нобелова награда за литература Марио Варгас Льоса
Още: Лесно ли е "Да влезеш в друга кожа" - Маркос Хиралт Торенте разказва за любов и болка
„За да дам един най-висок образец на борещия се човек, за да покажа, че не трябва да се бои от страданието, от изкушението и смъртта, защото всички те могат да бъдат победени, дори са победени, затова бе написана тази книга“, споделя в предговора към романа Казандзакис.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Не пропускайте: "Колибата" - роман за безграничието на човешката жестокост
Още: Ивинела Самуилова разгадава гатанки от небето в 21 истории за вярата
След „Последното изкушение“ предстоят нови издания на „Алексис Зорбас“, „Капитан Михалис“, „Рапорт пред Ел Греко“, „Христос отново разпнат“ и „Змия и лилия“. А съвсем скоро избрани пътеписи на Никос Казандзакис за първи път ще достигнат до българските читатели в книгата „Пътешествайки“.
Никос Казандзакис е роден на 18 февруари 1883 г. в Мегалокастро (днешен Ираклион, о. Крит) в Османската империя, в семейството на Михалис Казандзакис, фермер и търговец на фураж, и съпругата му Мария. След едно от поредните критски въстания семейството му бяга в Пирея, където намира убежище за шест месеца. На шест години Казандзакис е принуден да води живот на бежанец. Писателят е отгледан сред селяни и въпреки че съвсем млад напуска Крит, в своите произведения той често се връща към бащината си земя. Посещава Францисканското училище на Свещения кръст в Нахос, където учи френски и италиански. След възстановяването на мира през 1899 г. Казандзакис се връща в родния си град и завършва гимназия в Ираклион (1899–1902). През есента на 1902 г. заминава за Атина, където се записва да следва право. Учи четири години в Атинския университет. През 1906 г. завършва и става доктор по право. Същата година излиза и първата му книга „Змия и лилия“.
През октомври 1907 г. Казандзакис заминава за Париж, където продължава юридическото си образование, а до 1909 г. следва и философия в небезизвестния „Колеж дъо Франс“ в Париж при Анри Бергсон. Тук Казандзакис развива и задълбочава ницшеанските си възгледи. През периода 1910–1930 пише пиеси и стихове. Пътува често до Китай, Япония, Русия, Англия и Испания. През 1919 г. става директор на гръцкото министерство на социалните грижи. Подава оставка през 1927 г.
Още: "Последната домакиня" - впечатляващ трилър за мястото на жените в жестокия свят на мъжете
Преди Втората световна война се установява на о. Егина, а през 1948 г. се премества на Антибите, Южна Франция. След войната работи като министър в Гръцкото правителство на Егина, а през периода 1947–1948 работи за ЮНЕСКО. Казандзакис умира от левкемия на 26 октомври 1957 г. във Фрайбург, Германия. Гробът му е в родния му Крит, близо до църквата „Св. Мина“ в Ираклион.
