Нери Терзиева си отиде на 2 юни 2022 г. Веднага я обявиха за легенда, връх на българската журналистика, прима на интелигенцията, не журналист, а институция, и т.н.
Още: Отличия от Столичната библиотека: Кои са най-четените автори и най-активните читатели за 2024 г.
Още: "Играта на Касапина" - дългоочакваното продължение на хорър сензацията "Касапина и орехчето"
Депутатите станаха на крака да я почетат.
Не знам дали някой се сети, че след 1989-а Нери има само няколко журналистически години. И въпреки това беше запомнена. Защо?
Дали нейното появяване в „По света и у нас“ през 1990-а, като част от легендарния „Екип 2“, за много хора не беше истинската промяна? Някои са ми споделяли, че разрушаването на нашата Берлинска стена се случи на екрана, а не на площадите. И едно от доказателствата, че България вече не е същата, беше усмивката на Нери.
Още: За първи път в България: "Жени, лишени от търпение" – литературният бунт на Джаили Амаду Амал
Още: Стихотворение от Теодор Кърчев, посветено на видния съратник на Апостола - Христо Иванов - Големия
А дали неочакваната емоция след смъртта ѝ не идваше и от носталгията по времето, когато Петър Стоянов и Нери до него ни даваха самочувствието, че най-после ставаме граждани на една нормална европейска държава?
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: 8 жени обвиняват писателя Нийл Геймън в сексуално BDSM насилие
Още: Уилям Мълиган ни учи на "Прости правила за добър живот"
И дали не си отиде, когато разбра, че много от мечтите ѝ няма да се случат в този живот?
Не знам дали тази книга ще отговори на всички въпроси. Написах я, след като много приятели ми казаха, че трябва да го сторя. Знам, че ако Нери гледа отгоре, ще ме упрекне. Меко казано.
Реших се да го направя, защото нещичко от тази книга може да накара някои млади хора да изберат нелесния път в живота си...
Още: Откъс от "Пропаст", Робърт Харис
Още: "Пропаст" - излиза новият исторически роман на Робърт Харис
Вътрешното ми оправдание да поема риска и да напиша тази книга е точно надеждата, че ще достигне до тези, от които зависи утрешният ден на българската журналистика
Евгений Тодоров
