След големия успех на „България в потури, но с цилиндър“, на 20 февруари излезе новата книга на Петя Александрова – „България в потури, но с цилиндър – 2“. В нея авторката продължава традицията да разкрива любопитни подробности около живота на видни български писатели и политици, сред които са Иван Вазов, Добри Чинтулов, Стефан Стамболов, княз Фердинанд и др.
Още: Кой е неподходящият подарък? Габриела де Лука за символа и изкуството на подаряването (ВИДЕО)
Още: Авторските права върху романи на Хемингуей, Стайнбек и Фокнър отпадат
Текстовете са поднесени с много любов, малко тъга и разбира се, с изключително фино и ненатрапчиво чувство за хумор.
Петя Александрова е българска журналистка и писателка. Родена е през 1948 г. в Ямбол. Завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Автор е на 7 книги с поезия и проза за възрастни и 19 сборника с приказки и поезия за деца. Стиховете ù са превеждани на английски, полски, румънски, руски, словашки и турски език.
Още 50 нашенски истории от едно време
Още: "Парфюмеристката" разкрива тайните на създаването на парфюми
Още: Изкуството на подаряването в новата книга "Подаръците" на Габриела де Лука
Това са разкази за малко известни случки и преживявания на първите ни писатели и държавници: Добри Чинтулов, П. Р. Славейков, Цветан Радославов, Иван Вазов, Стефан Стамболов, Атанас Буров, княз Фердинанд, Михалаки Георгиев, проф. Александър Балабанов... Има и пиперливи в детайлите си истории – за първия фабрикант в Сливен, първия публичен дом в Шумен, за първите фотографи, „поетки“, газети, забавачници, телефони, монети и конкурси за „миски“...
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: Георги Господинов е тазгодишният носител на литературната награда „Хеликон“
Още: "Доброто сърце" - любим български писател поднася коледен подарък
Както казва литературният критик Димитър Бечев: „Тези прелюбопитни, тъжно-смешни, често сърцераздирателни в своя махленски драматизъм истории от живота на хайлайфа или пък от битието на културни и литературни първенци те карат да погледнеш с нов поглед към свещените олтари на литературния канон. И да възкликнеш с облекчение за своя утеха: „Ами и те били хора като нас!“.
