Проблясъкът
живот, приютен в обърканите съдби.
Великодушието на злото от време на време.
Четири момчета на осемнайсет години стоят на един мост в дъжда, взирайки се в бързо течащата река. Те не говорят. Те всички са потънали в мисли за красивата и загадъчна Андре. Само няколко месеца преди това тя събира на купчина всяка една своя дреха и скача в черната вода долу. Оттогава момчетата са обсебени от момичето, което се опитва да се самоубие. Момичето, което води мъжете един след друг в тоалетната на местното кино. Момичето, което принуждава четиримата приятели, благочестиви католици, да подложат на съмнение всичко, което знаят за предаността, желанието и греха. Въпреки че историята е разказана в настоящето, неназованият млад разказвач очевидно е надраснал възрастта си. Той и тримата му приятели – Лука, Боби и Светия, са от традиционни католически семейства и живеят типичен и според тях щастлив живот – ходят на училище, свирят в група и са санитари доброволци в старчески дом. Но след запознанството си с Андре, завладяващо буржоазно момиче, спокойният живот на групата е разбит на парчета. Андре, която се е опитала да се самоубие и е сексуален девиант, е антитеза на всички ценности, с които момчетата са израснали. Тя въплъщава всичко, което семействата им се опитват да скрият от тях: промискуитет, наркотици, безразсъдство и незачитане на живота. Тя кара момчетата да осъзнаят своето безинтересно, благочестиво, средностатистическо съществуване, определяно от вярата: те трябва да бъдат верни на своята религия, на приятелите си, на въздържанието, на техните семейства. Това резонира в тях както физически - чрез обаянието на секса и наркотиците, така и психически, докато момчетата се борят с несигурността на любовта и депресията. Обсебени от взаимодействието си с Андре, те я последват надолу по стръмния път към неизбежния разрив на своето приятелство чрез случки, които ще променят животите им завинаги.
„Новият роман на Алесандро Барико разказва за религията и греха, за свещеното и богохулното, но може би преди всичко за живота, за сложните и болезнени начини, по които можем да го живеем, за цената, която плащаме, за загубите и печалбите, които нямат край. Това е една вечна история - не нова, но винаги съдържаща оригинални елементи, които могат да я направят автентична, възможна, подлежаща на проверка, ако знаем от какъв ъгъл да я погледнем.“
Il Mattino
„Емаус“ е книга за това колко трудно е да се види истинското както в нашето, така и във всяко едно време. В този смисъл това е една история фикция – една вселена, моделирана с течение на времето – която се разпада на парчета под натиска на жестокостта на истината. Но в същото време е и историята за това как сред развалините се появява обърканият свят на възкресението.“
La Repubblica
„Порочният каприз е това, чрез което Барико и героите му разчупват фините си очертания и което превръща творбата му от красиво написан роман в красив човешки роман.“
City Book Review
Алесандро Бакиро е популярен италиански писател и режисьор. Учил е философия и пиано, публикува есета с музикална критика за вестниците La Repubblica и La Stampa. Води ток-шоу предавания по италианската телевизия Rai Tre. През 1993 година Барико става съосновател на школата за творческо писане „Холдън“ в Торино, кръстена на едноименния герой на Селинджър. Там води разнообразни курсове по техники на писането: писане на сценарии, публицистика, кратка проза, романи игри. Книгите му оглавяват италианските и френските класации за бестселъри и са преведени на много езици. У нас той е познат с романите си „Океан море”, „City”, „Коприна”, „Без кръв”, „Тази история” издания на ИК Унискорп
