Сряда, 11 октомври. Академичният ден в Софийския университет "Св. Климент Охридски" завършва с научно събитие - представянето на книгата "Религии в Езическа България" на историка доц. д-р Цветелин Степанов от Катедра история и теория на културата.
Още: Откъс от "13 неща, които психически силните двойки не правят", Ейми Морин
Още: Ейми Морин ни учи на "13 неща, които психически силните двойки не правят"
Какви са историографските подходи към проблема за религията на древните българи, как да мислим върху същности като Мадарския конник, мартеницата и полазника и по какъв начин изглежда колаборацията от вярвания на древните хора по нашите земи - по тези и други въпроси Actualno.com разговаря с автора на книгата веднага след представянето ѝ.
Доц. Степанов, какво Ви провокира да напишете книгата "Религии в Езическа България"?
Това, което ме провокира, беше свързано най-напред с изключително многобройните съчинения, които се появиха през последните десетилетия, свързани с тази материя в България предимно. Не че в историографията в чужбина не съществува интерес към тази проблематика, но все пак българите са най-активни в нея. Виждайки, че различни хора с различно ниво на подготвеност в тази област се опитват да изложат своите тези или пък хипотези, аз реших просто да ги сумирам, за да може след мен някой, който дори е по-добър в тази област, да се опита и на едно по-високо ниво да осмисли целия този материал.
Още: Как литературата измъкна жена от принудителен брак и спасява други от жестока традиция
Още: Матю Хъси ни показва как да бъдем щастливи в своя "Любовен живот"
Освен това важно е да намери и възможно най-добрите съпоставки, тъй като, както е добре известно, в нашите територии има твърде малко останали паметници от тази епоха. Това прави нейното проучване изключително сложно и много противоречиво.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
Още: "Сватбеният гост" - трилър, който ще ви накара да се замислите преди да кажете "да"
Колко са били религиите в Езическа България?
Едва ли мога да фиксирам някаква конкретна бройка, но със сигурност имаме религии, които са свързани с т. нар. етнически страти, които изграждат българското общество. Освен това от гледна точка на това, което наричаме монотеистична или политеистична религия, със сигурност в България имаме информация за монотеисти християни, както и за, макар и много тънък слой, монотеисти евреи - тоест хора, които изповядват юдаизма. Вече в края на периода, имам предвид този, който аз съм очертал в своята книга, а именно покръстването на българите от свети цар Борис I (Михаил), се знае, че има и засилена мюсюлманска пропаганда. Но едва ли мюсюлманите са били твърде много тук в тази територия, тъй като щяхме да знаем най-малкото благодарение на византийските свидетелства.
Така че - езичници от най-различен вероизповеден принцип, съответно и християни като немалка бройка, особено в деветото столетие в днешна Южна България, може би един тънък слой евреи или хора, изповядващи юдаизма и неуточнен брой, може би няколко стотицици мюсюлмани.
Още: Световнопризнат индолог и любим автор на Роби Уилямс и Боно с премиера в България
Още: Том Егеланд: Четенето е скучно, ако се четат неправилните книги
Във втория дял на Вашата книга, който е посветен на индоевропейската и индоиранската парадигма, давате примери със скалния релеф Мадара, с мартеницата, с полазника, с пояса. По какъв начин виждате тяхното видоизменяне през столетията, за да достигнат до вида, в който ние ги познаваме (или пък не) днес?
Може би най-интересният феномен, за който, разбира се, всички българи, а и немалка част чужденци знаят, това е мартеницата. Този феномен на широката публика обикновено се представя като свързан от гледна точка на генезиса си с българите на Аспарух.
А така ли е?
В сферата на научното познание, в сферата на високата наука се знае, че мартеницата е индоиранско наследство и е много тясно свързана с местното, с автохтонното, със стародавното население на тукашните територии. Има достатъчно много бази данни благодарение на траколозите, те са известни отдавна, но за съжаление, все още битува у нас представата, че мартеницата е донесена с българите. Мартеницата присъства и в Албания, макар, разбира се, по-ограничено, но присъства мощно в Румъния върху цялото пространство на румънската държава. Присъства също така и в Северна Гърция и в Македония.
Всичко това показва, че е феномен, който не е само и единствено български. Самото ѝ наименование мартеница също ни подсказва, че е свързана с римското именоване на месец март, който е първият месец на практика в годината. Било то чрез отчитане като първи март, тоест през женска същност или Баба Марта, казано популярно, било то чрез добре известния на всички нас зодиак, който започва със зодията Овен, а нейното начало е 21-22 март - тоест времето отново е разположено в март, а това ни показва пък т. нар. мъжки астрологически принцип. Така че март месец е изключително важен с оглед на идеята за Началото, независимо дали то е мислено през женското начало, или мъжкото начало.
И накрая да уточним: кога, къде излиза книгата, от кое издателство?
Книгата беше публикувана изключително бързо, за което много благодаря, от издателство "Парадигма". Буквално в рамките само на два месеца от подаването на материала тя получи своя завършен вид. На практика от началото на септември е в ръцете на изкушените в тази материя читатели.
Доц д-р Цветелин Степанов е историк по образование и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски" (специалност Културология. Философски факултет). Интересите му са съсредоточени в областта на историята и културата на средновековна България, историята на (пра)българите, на кавказките народи и тези в Степна Евразия, както и в тематики, свързани с властта, светостта, есхатологията, апокалиптиката, паметта, другостта.
В годините между 1992 и 2017 е публикувал близо 150 научни статии, рецензии, книги и др. в България, Англия, Русия, САЩ, Австрия, Чехия, Германия, Украйна, Унгария, Холандия.
Интервю на Румен Скрински
