Сряда, 11 октомври. Академичният ден в Софийския университет "Св. Климент Охридски" завършва с научно събитие - представянето на книгата "Религии в Езическа България" на историка доц. д-р Цветелин Степанов от Катедра история и теория на културата.
Какви са историографските подходи към проблема за религията на древните българи, как да мислим върху същности като Мадарския конник, мартеницата и полазника и по какъв начин изглежда колаборацията от вярвания на древните хора по нашите земи - по тези и други въпроси Actualno.com разговаря с автора на книгата веднага след представянето ѝ.
Доц. Степанов, какво Ви провокира да напишете книгата "Религии в Езическа България"?
Това, което ме провокира, беше свързано най-напред с изключително многобройните съчинения, които се появиха през последните десетилетия, свързани с тази материя в България предимно. Не че в историографията в чужбина не съществува интерес към тази проблематика, но все пак българите са най-активни в нея. Виждайки, че различни хора с различно ниво на подготвеност в тази област се опитват да изложат своите тези или пък хипотези, аз реших просто да ги сумирам, за да може след мен някой, който дори е по-добър в тази област, да се опита и на едно по-високо ниво да осмисли целия този материал.
Освен това важно е да намери и възможно най-добрите съпоставки, тъй като, както е добре известно, в нашите територии има твърде малко останали паметници от тази епоха. Това прави нейното проучване изключително сложно и много противоречиво.
Колко са били религиите в Езическа България?
Едва ли мога да фиксирам някаква конкретна бройка, но със сигурност имаме религии, които са свързани с т. нар. етнически страти, които изграждат българското общество. Освен това от гледна точка на това, което наричаме монотеистична или политеистична религия, със сигурност в България имаме информация за монотеисти християни, както и за, макар и много тънък слой, монотеисти евреи - тоест хора, които изповядват юдаизма. Вече в края на периода, имам предвид този, който аз съм очертал в своята книга, а именно покръстването на българите от свети цар Борис I (Михаил), се знае, че има и засилена мюсюлманска пропаганда. Но едва ли мюсюлманите са били твърде много тук в тази територия, тъй като щяхме да знаем най-малкото благодарение на византийските свидетелства.
Така че - езичници от най-различен вероизповеден принцип, съответно и християни като немалка бройка, особено в деветото столетие в днешна Южна България, може би един тънък слой евреи или хора, изповядващи юдаизма и неуточнен брой, може би няколко стотицици мюсюлмани.
Във втория дял на Вашата книга, който е посветен на индоевропейската и индоиранската парадигма, давате примери със скалния релеф Мадара, с мартеницата, с полазника, с пояса. По какъв начин виждате тяхното видоизменяне през столетията, за да достигнат до вида, в който ние ги познаваме (или пък не) днес?
Може би най-интересният феномен, за който, разбира се, всички българи, а и немалка част чужденци знаят, това е мартеницата. Този феномен на широката публика обикновено се представя като свързан от гледна точка на генезиса си с българите на Аспарух.
А така ли е?
В сферата на научното познание, в сферата на високата наука се знае, че мартеницата е индоиранско наследство и е много тясно свързана с местното, с автохтонното, със стародавното население на тукашните територии. Има достатъчно много бази данни благодарение на траколозите, те са известни отдавна, но за съжаление, все още битува у нас представата, че мартеницата е донесена с българите. Мартеницата присъства и в Албания, макар, разбира се, по-ограничено, но присъства мощно в Румъния върху цялото пространство на румънската държава. Присъства също така и в Северна Гърция и в Македония.
Всичко това показва, че е феномен, който не е само и единствено български. Самото ѝ наименование мартеница също ни подсказва, че е свързана с римското именоване на месец март, който е първият месец на практика в годината. Било то чрез отчитане като първи март, тоест през женска същност или Баба Марта, казано популярно, било то чрез добре известния на всички нас зодиак, който започва със зодията Овен, а нейното начало е 21-22 март - тоест времето отново е разположено в март, а това ни показва пък т. нар. мъжки астрологически принцип. Така че март месец е изключително важен с оглед на идеята за Началото, независимо дали то е мислено през женското начало, или мъжкото начало.
И накрая да уточним: кога, къде излиза книгата, от кое издателство?
Книгата беше публикувана изключително бързо, за което много благодаря, от издателство "Парадигма". Буквално в рамките само на два месеца от подаването на материала тя получи своя завършен вид. На практика от началото на септември е в ръцете на изкушените в тази материя читатели.
Доц д-р Цветелин Степанов е историк по образование и преподавател в СУ „Св. Климент Охридски" (специалност Културология. Философски факултет). Интересите му са съсредоточени в областта на историята и културата на средновековна България, историята на (пра)българите, на кавказките народи и тези в Степна Евразия, както и в тематики, свързани с властта, светостта, есхатологията, апокалиптиката, паметта, другостта.
В годините между 1992 и 2017 е публикувал близо 150 научни статии, рецензии, книги и др. в България, Англия, Русия, САЩ, Австрия, Чехия, Германия, Украйна, Унгария, Холандия.
Интервю на Румен Скрински
