Великият драматург Уилиям Шекспир продължава да бъде загадка за учените от много страни. Известните данни за живота му не отговарят на мащабите на неговото творчество, от където се разбира, че Шекспир е владеел френски, италиански, гръцки, латински; бил е запознат прекрасно не само с историята на Англия, но и на древния свят; имал е задълбочени познания в правото, дипломацията, музиката, ботаниката, медицината, военното и морското дело. Въвел е нови 3200 думи според Оксфордския речник. Всичко това кара изследователите на творчеството му да търсят отговори на тази загадка относно личността на гениалния творец.
Редица шекспироведи и известни личности (сред които Ч. Дикенс, Б. Шоу, Марк Твен, Вл. Набоков, З. Фройд и др.) са правили научни изследвания и събирали доказателства за тезите си – а те са, че под името Уилиям Шекспир се крие друга личност или дори цяла група лица. Има над 60 такива „претенденти“, сред които са философът Фр. Бейкън, драматургът Кр. Марлоу, графиня Мери Пембрук – придворна дама на Елизабет I, и дори самата кралица Елизабет I, както и кръгът около Бейкън и още по-любопитната версия – Шекспир е проект на тайните служби на кралицата, включващ най-талантливите поети и поетеси на онова време.
Сред по-новите версии е и тази, че Шекспир е бил италианец, роден в Сицилия под името Микеланджело Кролаланца и за да се спаси от инквизицията, избягал в протестантска Англия и сменил името си.
От векове учените са озадачени от дълбоките познания на Шекспир относно Италия. Шекспир е познавал завидно добре историите на италианските писатели като Джовани Бокачо, Матео Бандело и Мазучо Салернитано, много преди те да са преведени на английски език. В опит да разгадае мистерията около силното влечение на Шекспир към Италия, един бивш учител по литература дава своята хипотеза за живота на великия бард.
В своята книга Shakespeare era italiano (2002) пенсионираният сицилиански преподавател Мартино Ювара твърди, че в действителност Шекспир не е бил англичанин, а италианец. Неговото заключение се базира на проучване, направено между 1925 г. и 1950 г. от двама професори от университета в Палермо. Ювара е на мнение, че Шекспир не е роден, както се смята, в Стратфорд през април 1564 г., а в Месина под името Микеланджело Флорио Кролаланца. Родителите му не са Джон Шекспир и Мери Ардън, а всъщност е роден в протестантското семейство на Джовани Флорио – доктор, и Гулиелма Кролаланца – сицилианска благородничка. Според сицилианския учител Шекспир е бил много ученолюбив и страстен читател, учил е в чужбина и е бил обучаван от францисканските монаси, които му преподавали латински, гръцки и история.
Заради религиозните вярвания на бащата, семейството на Микеланджело не се чувства в безопасност по време на испанското управление на Сицилия, когато силно влияние е имала Светата инквизиция. Затова семейството бяга в Северна Италия – във Валтелина. Пътят им след това включва Милано, Падуа, Верона и Венеция.
Доказателствата на Ювара включват и пиеса, написана от Микеланджело Флорио Кролаланца на сицилиански диалект. Пиесата се казва Tanto traffico per niente, което може да се се преведе като „Много шум за нищо“. Професорът споменава и книга с поговорки, авторството на която се приписва на Микеланджело Кролаланца. Някои от поговорките кореспондират с реплики от „Хамлет“. Семейството на Джовани Флорио някога живяло в дом, наречен „Casa Otello“, построен от пенсиониран венецианец, познат като Отело, който, заслепен от ревност, убил съпругата си.
Ювара също така твърди, че докато Шекспир (или младият Кролаланца) пътува из Европа, се влюбва в 16-годишна графиня на име Жулиета. Но, за съжаление, членовете на фамилията й не одобряват съюза им, което кара Жулиета да се самоубие. Разкъсван от страдание и чувство за вина, Микеланджело отива във Венция. През 1588 г. баща му е убит. След този инцидент Микеланджело решава да се премести в Англия. Именно там Микеланджело Флорио Кролаланца променя името си на английския му еквивалент. Кролаланца буквално се превежда като „Шекспир“. (Scroll – shake - shake; lance – speare – spear). В Англия той се жени. Ювара твърди, че първите му пиеси са преведени на английски именно от съпругата му.
Уилям Шекспир умира в Лондон на 23 април, 1616 г. Но творчеството му живее и днес, а загадката остава.
