Романът „Записки на Червея Смолински“ среща българския читател с недостатъчно познатата у нас литература на Косово. Изданието е на „Персей“, а преводът – на Екатерина Търпоманова. Автор е 26-годишният АземДелиу, който вече започва да трупа европейска популярност, след като първият му роман бе преведен на английски, а вторият му – номиниран за Наградата за литература на Европейския съюз.
През юли 2022 г. писателят ще бъде на резиденция в Къща за литература и превод в София, където ще работи по написването на третия си роман.
На 4 юли ще се състои премиерата на романа „Записки на Червея Смолински“ в присъствието на автора и на преводача на книгата. Събитието е от 17:30 ч. в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, в северното крило на Ректората, втори етаж, Нова конферентна зала.
В романа „Записки на Червея Смолински“ нашумял полски писател е поканен в Прищина, столицата на Косово, където ще има събитие с негово участие. Вътре в себе си той още преживява драма, случила се с него като младеж и белязала живота му.
Неочаквано писателят влиза в интимна връзка с журналистката, която е инициатор на визитата му в Косово. Започнала да пише за политика, сега тя получава сериозни заплахи за живота си...
Азем Делиу(1996) е млад косовски писател, който вече получава признание и в Европа. Автор е на една стихосбирка и два романа. Френската преса го нарича „голям писател от малка страна“ и „нова звезда на европейската литература“. Албански и чуждестранни медии и критици го сравняват с имена като Кадаре, Достоевски и Оруел.
Вторият му роман е написан по време на творческа резиденция в Познан, Полша. Това е „Записки на Червея Смолински“ (2018), който през 2020 г. е номиниран за Наградата за литература на Европейския съюз и е първата му книга в превод на български език.
АземДелиу смята, че свободата не създава изкуство, но изкуството създава свобода. Освен че е четивна, прозата на писателя се отличава с афористичност. Ето като илюстрация няколко мисли от романа „Записки на Червея Смолински“:
Няма нещо, което да разкрива по-точно идентичността на хората от това, което ги изважда на улицата, това, което ги тревожи до такава степен, че да се разбунтуват.
… как целият свят плюе Хитлер и същевременно повтаря действията му. Разбира се, никой не отива толкова далеч, че да унищожи цели нации, но всяка националистическа пропаганда достига до едно ниво на безчовечност. Същите хора, които плюят Хитлер, ръкопляскат на националистическите лидери.
Още една интересна черта на националистическите и религиозните идеологии: винаги са готови да те убият, за да те убедят, че са миролюбиви.
Когато хората вземат насериозно твърдения, които ти приписват огромни пороци, особено морални, най-добре е ти да не взимаш насериозно обвиненията. Защото, ако тръгнеш да се оправдаваш, последствията за теб ще са още по-неприятни.
Когато си във фазата на отричането, правиш всичко възможно фактът, който противоречи на представите ти, да не попада пред очите ти. Имаш ужасна нужда да го отхвърлиш.
Трудно е да си в положението на човек, който е под постоянна заплаха от всички страни. Ставаш параноичен и накрая започваш да вярваш, че ако от някоя чешма водата не тече както трябва, то тя го прави нарочно.
