Авторът на забележителните „Фаустино“, „Вертиго“ и „Портрет на поета като млад“ излезе с дългоочакван нов роман. Този път Недялко Славов посвещава „432 херца“ на музиката и на едно реално историческо събитие, което я променя до вида, в който я познаваме днес. Подмяната на настройката на трептенето на тонa ла на 440 Hz, вместо на 432 Hz, влияе на възприятията ни за самата музика и ни отдалечава от божественото ѝ начало. Но пътят до него не е недостижим за гения...
Пиша, защото така живея...
Недялко Славов е автор на сборници с поезия, разкази, пиеси и романи. Творбите му са превеждани на английски, немски, руски и гръцки. Авторът има особено място в съвременната българска литература. Експресивен и изключително метафоричен, стилът му го поставя извън обичайните литературни практики. Творбите му са пропити със страстен хуманизъм и са далече от съвременните тематични клишета. Негови пиеси са поставяни на различни сцени.
Недялко Славов е носител на различни национални награди за поезия и проза, сред които и на Националната награда за литература „Хр. Г. Данов“ за романа „Фаустино“ и награда „Иван Николов“ за сборника с поеми и стихотворения „Мраморни години“. Безспорните качества на последния му роман „Портрет на поета като млад“ бяха забелязани от читатели и критици още от момента на излизането на книгата. Романът беше удостоен с множество престижни номинации, сред които за награда „Хеликон“, за български роман на годината от Национален дарителски фонд „13 века България“ и за годишна награда на Портал „Култура“ в категория проза. За „Портрет на поета като млад“ Недялко Славов е носител на награда „Пловдив“ за литература.
Сюжетните ходове в романа са провокирани от мистиката около указа на министъра на пропагандата в нацистка Германия – Йозеф Гьобелс. По негово разпореждане през 1939 г. тонът ла е настроен на 440, вместо на 432 херца.
Действието се пренася в днешно време. Само в една нощ и само за няколко часа главният герой – млад и талантлив музикант, композира безсмъртна творба. От този момент започва битка между доброто и злото.
Романът на Недялко Славов може да бъде четен и като антиутопия, и като поема в проза, и като естетическо криминале с неочакван край: изкуството оцелява не тук и сега, а за вечността.
