Отново Анна Гавалда с непосредствената история на борещия се с училището Грегоар Дюбоск –„35 кила надежда“.
Миризмата на нагар, грес, електрически радиатор, поялник, лепило за дърво, тютюн и всичко останало. Прелест!
Линията на отваряне: "Мразя училището", ще привлече много склонни или неопитни читатели . Но дотук – това не е елиминираща книга, предназначена да култивира недоволници.
"35 кила надежда" е поетична притча за началото: за избор в живота, силата на любовта и предаността. За семейството. За каквото мечтаете, трябва да се сбъдне. Необходимо е само много силно желание. Грегоар никога не е харесвал училището. Едва избутал до шести клас, животът е станал само по-лош. На 13 години той е повтарял два класа и накрая е изключен. Лекарите заключават, че има дефицит на вниманието – но Грегоар е убеден, че това не е проблем. Училището просто не го интересува. Родителите му вземат решение да го изпратят в пансион, за да се определи като самостоятелен и отговорен. За разлика от уменията му по писане, смятане и други предмети, Грегоар е с много умели ръце; той може да прави неща, да оправя неща, да измисля полезни джаджи. Но за съжаление тези способности не се покриват с постиженията в училище. Единствените му щастливи моменти са в навеса на дядо му Леон, сред инструментите, които той използва, за да направи своите изобретения. Дядото е и единственият му утешител и поддръжник.
Грегоар се чувства като пълен провал и изгнаник в системата на образованието и това, казано с глас на 13-годишен осъден да прекара още три години в училище, е реалистично и провокиращо размисъл за проблема с деца като него, които страдат от дефицит на вниманието и са хванати в образователна система, която невинаги може да се погрижи за техните нужди.
И когато Грегоар е наистина мотивиран да направи нещо, той може да го направи! Книгата е като напомняне, че академичните или спортните постижения не са единствените маркери за успех.
Всъщност единственото училище, чиито врати ще се отворят за Грегоар, той подбира сам и сам пише писмо, в което не излага, а споделя своята „мотивация“:
Господин директор на училището „Граншан“,
Бих искал да бъда приет във Вашето учебно заведение, но знам, че е невъзможно, защото документите ми от училище са много лоши.
Видях на рекламата на Вашето училище, че имате работилници по механика, дърводелство, зали по информатика, оранжерия и всичко.
Мисля, че не само бележките са важни в живота. Мисля, че трябва да има мотивация.
Аз бих искал да дойда в „Граншан“, защото там ще бъда най-щастлив, мисля. Не съм много дебел, тежа само 35 кила надежда.
Довиждане,
Грегоар Дюбоск
P. S. № 1: За пръв път ми се случва да умолявам някого, за да ходя на училище, и се питам дали не съм болен.
P. S. № 2: Изпращам Ви плановете на машина за белене на банани, която направих, когато бях на седем години.
Анна Гавалда продължава да е литературната звезда на Франция. Тя представлява ново поколение на френската литература, описвайки съвременна Франция леко и шеговито. В Япония наричат писателката „Новата Франсоаз Саган с мобилен телефон“. Тя е добре позната и на българските си почитатели с "Искам някой някъде да ме чака", "Обичах я" и "Заедно". На български език са излезли още "Един подарен ден" и "Утешителната игра".
Уверете се, че да надникнем между страниците на „35 кила надежда“ е страхотно!
