Страните от Комитета за световното природно наследство към ЮНЕСКО гласуваха в пълен консенсус представената от страната ни позиция за опазване на Национален парк "Пирин" по време на 42-то заседание на комитета в Бахрейн. Това съобщи правителствената пресслужба.
Първоначалното проекторешение на ЮНЕСКО призоваваше да не се изпълнява решението на Министерски съвет, както и изискваше от България да извърши стратегическа екoлогична оценка на новия план за управление (бел. ред. - приет в края на декември, 2017 година). Според правителството такава оценка не се изисква от европейското и българско законодателство и процедурата по оценяване би блокирала развитието на региона за десетилетия напред.
В рамките на три дни българската делегация, водена от вицепремиера Валери Симеонов, проведе редица срещи с Международния съюз за защита на природата и делегациите на всички останали държави-членки на Комитета, които гласуваха с единодушие предложените редакции, съобщиха от Министерски съвет. Още преди това решение, "За да остане природа в България" обяви, че изходът ще е такъв, като посочи, че 11 държави извън ЕС ще наклонят везните - Азербайджан, Буркина Фасо, Куба, Босна и Херцеговина, Зимбабве, Китай, Танзания, Бразилия, Тунис, Кувейт и Ангола. Правителствената пресслужба обаче изрично подчерта, че има "пълно единодушие".
Според приетото редактирано решение Комитетът отбелязва, че разширяването на ски инфраструктурата в Национален парк "Пирин" вече е позволено и изисква българската държава да се придържа стриктно към законовите процедури по приемането на инвестиционни предложения, така че да не се увреди стойността на обекта. С други думи - екологична оценка ще се прави само за конкретни инвестиционни намерения.
В предишното проекторешение на ЮНЕСКО се казваше, че българското правителство не трябва да прилага промените от декември 2017 година в сегашния план за управление на Национален парк Пирин, докато той не мине екологична оценка (ЕО). Припомняме, че тези промени позволиха тълкуване и възможност за застрояване до 48% от територията на парка, макар че правителството е категорично, че става въпрос за застрояване на едва 2,6% от парка и то единствено за спортна и съпътстваща я инфраструктура. В проекторешението на ЮНЕСКО се искаше да се направи пълна екологична оценка на проекта за нов план за управление на Национален парк Пирин и се приветства решението на Върховния административен съд от от май 2018 година, което също изисква това. Българското правителство трябва да представи екологичната оценка на плана за проверка от страна на ЮНЕСКО, когато тя стане готова.
Новото проекторешение е съвсем различно. Съгласно него промените в плана за управление на Национален парк "Пирин" няма да бъдат спирани и промененият план няма да минава ЕО. На ЕО ще се подлагат само последващи инвестиционни предложения, които биха станали възможни заради промените в плана за управление. Дава се на българското правителство срок чак до юни 2020 година да докладва какви мерки е взело, а не още на следващото заседание на Комитета на ЮНЕСКО през 2019 година.
"Залогът е толкова голям, че очевидно българското правителство си е позволило да да започне политическа игра на много високо дипломатическо ниво със страни извън Европейския съюз с очевидното желание да позволи на скрити зад офшорни фирми икономически интереси да застроят Национален парк Пирин", пише в своя позиция "За да остане природа в България".
