Батак е свято място за всеки българин. Тази вечер предстои кулминацията от отбелязването на 141 години от Априлската епопея и тържествената заря-проверка. Това заяви пред БГНЕС Теодора Пейчинова - директор на историческия музей в гр. Батак.
Всяка година нашите мероприятия във връзка с отбелязването на годишнините стават все повече. В община Батак започнахме отбелязването на годишнината още преди ден-два с литийно шествие - поклонение по паметните места от април 1876 г.
Шествието поставя началото на честванията и годишнините от въстанието. Не случайно то е първо. Започва с изстрели от черешов топ, както тогава - "топът гръмна, Европа стресна". Започва с биенето на камбаната, както преди 141 години камбаната е забила, за да събере в центъра на селото хората. Обходихме целия град, защото на 30 април 1876 г. Батак осъмва обграден от 8000 башибозушка армия и боевете преминават буквално пред всяка къща и двор, а хората се борят кой с каквото намери - пушка кремъклийка, с нож, с камък, с дървения кръст, с Библията, разказа Пейчинова.
Паметните места, обясни тя, в Батак са много. Сега се поднасят венци пред всеки паметник и благодарствен молебен, защото за батачани е важно в тези дни да се отдаде почит и признание на дедите, защото "България я има, тя е жива, възкръснала от гроба на Батак". Всички знаем думите, че "без Батак нямаше да има свободна България".
Нужно е децата ни да знаят, нужно е поколенията да помнят, че в миналото дедите ни са умирали за свобода, понеже днес знаем, че свободата не се подарява, тя е право по рождение, а народ, който не познава миналото си, няма бъдеще. Затова българските деца трябва да познават уроците на историята и да ценят добрите и да не повтарят лошите. Децата трябва да знаят, че след пет века покорство, издевателства и глухо дрънчене на окови "...в няколко дена, тайно и полека, народът порасте с няколко века..."
Всеки българин, според Пейчинова, трябва да дойде поне два пъти през живота си в Батак - един път, за да се поклони пред останките на загиналите, жертвали домовете, семействата и себе си и веднъж, за да доведе децата си.
Историческият музей изпълнява една от основните си мисии да работи с бъдещото поколение, което ще остане и затова децата на Батак всяка година водят литийното шествие. Те са най-отпред и носят венците и те поднасят венците на дедите си.
От две години има киоски, на които беседите са преведени на шест езика, защото смятаме, че чуждестранният посетител е много важно да се запознае с историята на един от най-българските градове. В града не идват обаче много чужденци, но за сметка на това той е един от най-посещаваните в страната, защото много българи идват тук.
