Атакуващият полузащитник на Левски Илиян Стефанов коментира емоционалния си гол срещу Локомотив София при разгромната победа на "сините" срещу "железничарите" в двубой от третия кръг на Първа лига. Нани вкара за 6:0 и посвети попадението на починалия си баща.
За гола срещу Локомотив София
"Когато вкарах гола, светкавица мина през главата ми, че баща ми е на мача. Той винаги стоеше на едно специфично място на „Герена“ – горе в "А" сектор. Тръгнах към сектора след гола и осъзнах, че татко вече е на друго място. В същия момент прелетяха толкова много емоции в мен, толкова много спомени как баща ми е много щастлив, че съм в Левски и че вкарвам голове. Казах си, татко сигурно е отново много горд. И се разплаках, насълзиха ми се очите, дори съотборниците ми малко ме прикриха и същевременно ме окуражиха. Беше много емоционален момент", призна Стефанов.
Споменът на футболиста за баща си
"Ако не беше той, нямаше да съм футболист, защото баща ми беше инициаторът. Да, аз много обичах футбола и доста играех в квартала и на улицата по цял ден, но никога не съм си представял, че татко ще ме запише да тренирам. Но един ден дойде и ми каза: „Утре отиваш в любимия ти отбор“. И аз само казах: „Добре“. Баща ми идваше на всеки мач. Даже и когато играех в Локо София. Много беше горд с мен", разказа играчът на Левски.
ОЩЕ: Костов разкри състоянието на контузените и намекна, че Левски може да отложи мачове (ВИДЕО)
Голът срещу ЦСКА на финала за Купата на България
"Освен, че ми е любимия момент заради фактите и обстоятелствата, се радвах и заради татко. Тогава той беше толкова щастлив, колкото е висок Еверест – най-големия връх на планетата. Първото нещо, което направих след финала, е да отида при него. Той ме погледна просълзено и бе прегръщаше една-две минути", каза атакуващият полузащитник пред колегите от "Блиц".
Последният разговор на Илиян Стефанов с баща си
"Последният ни разговор ще го помня цял живот. В края му казах, че много го обичам. Говорихме си са футбол, защото тъкмо бяхме играли мач и бях вкарал гол. Пак беше много щастлив. За пореден път. Разбрахме се след три дни, като се върна, да се видим. Да излезем и да се почерпим, да обядваме. Но… Така и не обядвахме, така и не се видяхме повече. Но аз винаги ще го обичам", завърши емоционалния си разказ Илиян Стефанов.