Шапки долу пред големия Бербатов и неговото последно 10

Забравен, пренебрегван, неглижиран. Такъв бе Димитър Бербатов напоследък, когато по обективни причини спря да бъде познатата голова машина. Изоставиха го свои, естественият подбор отся истинските му фенове от тези на Манчестър Юнайтед, ЦСКА и прочие. Забравиха го и част от тези, заради които стана голмайстор номер 1 в историята на националния отбор. Напоследък Бербатов бе сам. Напусна го и Мартин Йол и светлина в тунела не се виждаше. Стигна се дори до слухове за трансфер в Турция, някои вече го връщаха и в "А" група. Бербатов обаче не се предаде и матира противниците с последно 10. Показа, че тази игра я умее. И явно на запад са наясно с това.

Бербатов отново доказа, че е непреходната българска футболна марка в 21 век. В една от най-песимистичните зими за нацията, той отново се появи и сгря замръзналото ни самочувствие. Не всички пожелаха да оценят, но на 31 януари емисиите на BBC, SkySports и Goal.com започваха с един българин. А снимката му бе начело на най-големите спортни сайтове. За да го върне по най-категорични начин в главите и сърцата на тези, които го бяха забравили. Тези, които мигаха невярващо, когато се заговори за трансфера в Монако.

Важно е да си дадем сметка точно какво направи Бербатов. Та той бе привлечен в един от най-богатите клубове в света за заместник на нападател, който е в Топ 3 на поста си! Монако можеше да привлече когото си поиска, но взе точно Димитър. И в клуба от Княжеството са изключително щастливи от това, съдейки по първоначалните изказвания. Щастливи обаче не бяха много хора в България. Хора, които предпочитат да четат за порутения стадион на Левски, поредното менте в ЦСКА, свитият бюджет на Литекс и заплашения от уволнение Станимир Стоилов. Въпрос на манталитет. Проблемът е, че до няколко години ще мечтаем за такива като Бербатов, когото днес недооценяваме. Та в момента нито един българин не е достоен за някое от силните първенства. Тонев не става за Премиършип, Неделев е бавен за Бундеслигата, Вутов бе пратен директно в младежкия отбор на Удинезе. И толкова. А Бербатов на 33 доказа, че друг като него няма.

Този трансфер може би е най-силният на Бербатов. Защото той си го извоюва сам. Не заради марката ЦСКА или Манчестър Юнайтед. Не и заради един куп голове напоследък. Извоюва го с името си, заради което е уважаван в целия свят. И заслужено получи награда за цялостен принос, а Монако бе в ролята на връчващия. Заради това са абсурдни позитивите, които в България се опитват да извадят от лагера на ЦСКА. Толкова абсурдни, колкото и омразните коментари, прокрадващи се от другия лагер. Ако не обичате Бербатов, поне го уважавайте.

Няма друг и като Емил Данчев. Мениджърът за пореден път показа уникалния си нюх и прати Бербатов на най-подходящото място. Както е било винаги. С изключение на трансфера във Фулъм, за който си беше виновен самият нападател. Защото днес, две години по-късно е ясно, че това бе грешка. Няма нужда да се припомня какво постигна през този период Ювентус и за какво се бореше Фулъм. Съдбата обаче даде още един шанс на Бербатов. Както постъпва с големите.

Оттук до края на сезона Бербатов трябва да прави това, което умее най-добре - да се наслаждава от играта. Което несъмнено ще пасне на стила на Монако, на ритъма в Лига 1, на начина на живот в Княжеството. Така може да се стигне до преподписване на договора, което ще е венецът на една блестяща кариера.

Никога не съм бил най-големият фен на Бербатов. Отчитах девалвацията от Юнайтед до Фулъм, както и неприемливото отказване от националния отбор. Но на 31 януари той изненада всички, демонстирайки колко е голям. Постижението му не е просто национално, то е чисто футболно. Всеки, който е наясно с правилата на играта, знае за какво става въпрос. На тази възраст, от изпадащ клуб да преминеш в претендент за титлата. Затова шапки долу пред Бербатов, пред Данчев, заради това, че за България отново се заговори във футболния свят. Може би за последно за години напред. Но Бербатов каквото можа, направи. Удари всички със своето последно 10 и спечели играта. Като истинско вале купа - най-силният футболен коз на една нация, която така и не му отдаде дължимото.