Красимир Чомаков е едно от откритията на треньора Димитър Пенев в ЦСКА. Талантът от Пловдив привлича вниманието на Стратега и е взет в "армейския" клуб през 1998 година. Отива да играе в Лече през 2000 година и с трансфера си вкарва свежи пари в празната каса на клуба. Още чака своята част от сумата по сделката. Тогава собственик на ЦСКА е Любослав Пенев. Пред "България днес" Чомаков разказва за раздялата си с "армейците" и пропуснатия шанс да играе в Англия при мениджъра Дейвид Мойс.
- Г-н Чомаков, вие сте единственият български футболист, който има преки впечатления от работата на Дейвид Мойс, който в момента води Манчестър Юнайтед. Какъв беше той като мениджър на Престън, където вие бяхте на проби?
Познавам Дейвид Мойс от 13 години, когато беше млад и перспективен мениджър. Тогава бях на проби в Престън. Личеше си, че Мойс има качества да успее в занаята. Отнася се много добре към футболистите. Чувства всички играчи като свои деца. Той искаше да ме привлече в Престън. Трансферът не стана заради административни пречки. Големият проблем беше ограничението за броя на чужденци в английското първенство. След като отиде в Евертън, Мойс се утвърди като един от водещите специалисти на Острова. Да наследиш сър Алекс Фъргюсън и точно той да те посочи за свой наследник в Манчестър Юнайтед е нещо голямо. Ясно е, че на "Олд Трафорд" на Мойс ще му трябва време. За 10 години в Евертън Дейвид се представи много добре. Успя да извади максималното от един клуб, който е с много по-скромни финансови възможности от грандовете в Англия.
- Не успявате да заиграете на Острова, защото нямате участие в 75 на сто от мачовете на националния отбор. Условие, което вече не съществува, след като България е в Европейския съюз. Мислили ли сте какъв щеше да бъде животът ви, ако бяхте заиграли в Англия?
Бях на косъм от трансфер в Англия. Това винаги е било моя мечта. Пробите в Престън и Уолсол бяха успешни. Трябваха ми само няколко минути игра за националния отбор на България в един мач срещу Дания през 2001 година. Ако бях влязъл на терена дори за малко, щях да отговарям на условията на английските власти. Но тогавашният селекционер на България Стойчо Младенов не ме пусна срещу Дания. Явно това са били неговите виждания за този двубой.
(България загуби от Дания с 0:2 тази квалификация за световно първенство, а след това падна с 0:6 от Чехия в Прага. Така останахме извън финалистите за мондиала в Япония и Корея през 2002 година, бел. авт.)
- Съжалявате ли за пропуснатия шанс?
Исках да играя в Англия и съжалявам, че това не се случи. Такъв ми е бил късметът. Но не се знае дали щях да пробия там. В живота и във футбола трябва да имаш и късмет, иначе нищо не става.
- Един ваш съотборник от ЦСКА - Димитър Бербатов, имаше късмет и носеше екипа на Манчестър Юнайтед. В един по-ранен етап е имало възможност да заиграе при вас в Лече, какво точно се случи тогава?
Още преди Бербатов да замине за първия си отбор в чужбина - Байер (Леверкузен), беше ходил на прегледи в Италия. Но явно не са се разбрали по финансовите параметри на договора и неговата заплата. В моя случай Лече вече беше платил трансферна сума на ЦСКА и аз тряваше да замина за Италия.
- Сегашният селекционер на националния отбор Любослав Пенев беше президент на ЦСКА в този период. Беше ли той коректен към вас с плащанията по трансфера ви в Лече?
Любослав Пенев не постъпи коректно с мен. Това е все едно да заработиш сто лева и да ти ги откраднат. Истина е, че той има задължение към мен, но едва ли някога ще си получа парите. Става дума за 80 000 лева, които ми се полагат по договор за трансфера ми в Лече.
- Какво мислите за това, което се случва сега в ЦСКА - продават се акции, за да се съберат пари за лиценза на отбора?
Какви акции, какви чудесии, само гледам и се смея! Трябва да се намери един истински президент на клуба и това е. Да се искат от феновете по два, по три лева е несериозно. Стига с това крадене, стига с това хвърляне на прах в очите на хората. Въпреки всичко се надявам, че парите, които хората дават за акции, ще отидат в клуба. Дано не се окаже, че всичко е един спукан балон. Времето ще покаже.
- Как е животът в Италия, има ли все още икономическа криза там?
Навсякъде е трудно. Много хора си мислят, че като работиш някъде навън, ще получаваш по двайсет хиляди евро заплата. Който не е бил в чужбина за дълго, той не се е сблъсквал с трудностите на живота извън родината.
- Продължавате ли да се занимавате с футбол в Италия?
Още играя, но смятам скоро да спирам. С годините ставам по-тежък, а така спортът не ми доставя удоволствие. Живеем в Равена, а се състезавам за малък клуб от Болоня.
- Отново сме в една група с италианците за европейското през 2016 година, какви са според вас шансовете ни да се класираме?
Групата е тежка, но ние сме отбор, който може да победи всеки и да загуби от всеки. Шансове винаги има. България разполага с млад и перспективен отбор. Ако се развиваме в правилна посока, може да се класира за голямо първенство.
- Бихте ли се върнали в България, за да се занимавате с футбол?
Защо не? Напрупах голям опит в Италия. В момента не виждам клуб, който да търси такъв тип специалисти. Но не се знае какво ще стане в бъдеще. Един ден може да се върна да работя в България.
