Бившият капитан на националния отбор по баскетбол Тодор Стойков даде своето мнение за представянето на националния отбор това лято. Рано-рано стана ясно, че нашите няма да играят на Евробаскет 2015, а за капак дойде и пиянският скандал, след който Павел Маринов, Александър Янев и Чавдар Костов бяха отстранени от отбора. Стойков говори и за възможността да се върне в баскетбола като ръководител.
- Как оценяваш представянето на отбора и можеше ли да е по-добро?
- Разбира се, иска ми се да е по-добро. За съжаление действителността в българския баскетбол е такава. Причините са много, а националният отбор е съвкупност от много неща – ръководство, нивото на вътрешното първенство, манталитета на играчите. И затова в последните години националният отбор се свързва единствено със скандали.
- Наистина скандалите са много в годините, след като ти престана да бъдеш част от този отбор. Какъв е коментарът ти за последната случка с тримата изгонени играчи, които след това излязоха с писмо и нападнаха треньора Георги Младенов?
- Първо, искам да кажа, че говорих с тях след това и им казах, че не са прави. Не мога да ги оправдая за тази постъпка, когато става въпрос за националния отбор. Второ, щом от федерацията искат да бъдат принципни, трябва да накажат всички играчи, които са закъснели, а не само тези трима, а другите да ги скрият. Тримата са виновни, взето е решение да бъдат наказани и аз съм „за” това нещо. Но вечерта, когато те са хванати, е имало и други играчи. Може да е бил един, може да са били трима, но е имало и други. Има двоен аршин и това ще продължава.
- Това, че предишни случаи са били замазвани, не е ли накарало играчите да си мислят, че могат да правят, каквото си искат?
- Винаги е имало някакви забежки, но и винаги отборът е имал някакви шансове. Сега много рано ни свършиха шансовете. И преди сме излизали, но сме празнували победи. Сега обаче няма победи и няма какво да се празнува.
- Значи излизанията нямат общо с резултатите на отбора.
- Нямат. Да видим какво ще стане сега без тези играчи, ако това са били причините.
- Бил си съотборник и с тримата играчи. Правили ли са и друг път така?
- На клубно ниво е различно, защото има вътрешен правилник. Такива неща се случват и на клубно ниво, но проблемите се решават бързо. Изненадан съм, защото познавам и трите момчета.
- А това, че в клубовете си получават пари, а в националния отбор не, има ли общо с поведението им?
- Парите, които получават, имат значение само за това, че не оправдават качеството. За съжаление претенциите не на тези трима играчи специално, а и на много други, са големи и не отразяват това, което показват. Но това си е за тяхна сметка. Националният отбор е мястото, където трябва да покажеш какво можеш. Когато в националния отбор не можеш да направиш нищо, нормално е твоят клуб да се замисли дали заслужаваш парите, които искаш.
- Отборът е бил пред стачка за пари. Това ли е водещото, когато се играе за България?
- Ако има обещани пари, нормално е да си ги получат. Винаги е имало някакви символични суми, които са давани. Това никога не е водещо за националния отбор, но е принципен въпрос.
- Кои са хубавите неща в националния отбор? Може би играта на Александър Везенков.
- Да, но го убиваме и него с тези загуби. Когато един отбор печели, младите се развиват и трупат самочувствие. Той е безспорен талант, но загубите малко или много влияят и на него. Чакаме Везенков да прави чудеса, а по-големите не правят нищо За съжаление няма хубави неща до този момент.
- В годините след твоето оттегляне от националния отбор, видя ли играч, който може да те замени като поведение на и извън терена?
- Трябва да се отбележи, че има поне още трима играчи, които можеше да са в този отбор, а сега с лека ръка гоним други трима. Давам пример – по какъв начин щяха да играят част от играчите, ако в тима бяха близнаците и Филип Виденов и дали другите щяха да си позволят да правят тези неща, които са правили? - Да, но близнаците и Виденов сами са решили да не играят. - И сега гоним други трима. Следващата година още някой ще се откаже и какво правим? А иначе не е правилно на по 25-26 години да се отказваш от националния отбор. Това го няма никъде.
- Повече от година си по-встрани от баскетбола. Какво правиш и как минава лятото ти?
- А, няма година, на 11 септември казах, че се отказвам. Какво да правя, гледам отстрани баскетбол и това е.
- Но още тогава се говореше, че рано или късно ще се върнеш в баскетбола. Как виждаш своята роля – треньор, ръководител...
- Възможно е да има нещо, въпросът е да се случи. Толкова години съм бил в този спорт и рано или късно ще помагам на баскетбола Дано да се случи по-скоро. Вече съм казал, че треньор няма как да бъда. Отдават ми се по-организационните неща. Примерно играчите да не излизат вечер (смее се).
- Как може да се спре това?
- Често казано, не знам. Това е въпрос на манталитет. Ще повторя, че в последните години свързваме националния отбор само със скандали и няма нищо позитивно. По-голямата част от отбора са създадени играчи, имат претенции. Надявам се да се променят и да докажат, че всичко е било случайно.
- Явно трябва имена като Георги Младенов, като Тодор Стойков да ги респектират. Или и това не помага?
- В отбора и федерацията и сега има достатъчно имена, които да ги респектират – Георги Младенов, Георги Глушков. Да имаш претенции, че си по-голям от тях, пък да не си направил нищо, звучи малко смешно за хората отстрани.
