Днес (26 септември) в Република Македония приключва кампанията за референдума за промяна на името на страната, който трябва да се проведе на 30 септември 2018 г.
Допитването има ключово значение за страната, защото при подкрепа на промяната на името, това ще открие пътя на Република Македония за членство в НАТО и Европейския съюз.
Съставянето на правителството на Зоран Заев през юни 2017 г. сложи край на тежката политическа криза в страната, която продължи близо две години. Новото правителство на СДСМ предприе енергични действия за излизането на Скопие от изолацията, в която я беше поставило управлението на Никола Груевски.
Едно от първите неща, с които новата власт се захвана, беше нормализирането на отношенията с България. Кулминацията бе подписването на Договора за добросъседство и приятелство на 1 август 2017 г. от премиерите Зоран Заев и Бойко Борисов. Договорът откри перспектива за развитие на отношенията между двете страни във всички области – икономическа, културна, политическа и др.
След подобряване на връзките със София, Заев започна преговори с Гърция за разрешаването на спора за името, който има почти 27-годишна история. Спорът, който датира от първите дни на независимостта на Македония от вече несъществуваща Югославия, пречеше на страната да се присъедини към НАТО, въпреки че беше изпълнила всички условия за това. Ветото на Гърция на срещата на върха на Алианса през 2008 г. в Букурещ забави Македония с 10 години. През последните години ситуацията на Балканите и в Европа коренно се промени, особено след присъединяването на Крим от Русия през 2014 г. Балканите се оказаха, по думите на държавния секретар Джон Кери, фронтова линия между Запада и Русия. По тази причина гръцкото вето на македонското членство в НАТО започна да играе зловредна роля за стабилността на региона.
Преговорите за името стартираха в края на януари след срещата на премиерите Зоран Заев и Алексис Ципрас по време на Световния икономически форум в Давос. Те се водеха основно от външните министри Никола Димитров и Никос Кодзиас с посредничеството на американския дипломат Матю Нимиц.
Благоприятен фон за преговорите послужи започналото на 1 януари 2018 г. българско председателство на Съвета на Европейския съюз. София наложи в дневния ред на Европа темата за интеграцията на страните от Западните Балкани, включително и на Македония. Тя бе обсъдена и на голямата среща в София през май с участието на всички правителствени и държавни глави на страните от съюза. В рамките на форума имаше и отделна среща между премиерите Заев и Ципрас, на която бяха обсъдени последните детайли от предстоящото споразумение.
На 12 юни двамата министър-председатели обявиха, че са постигнали съгласие новото име на страната да се казва - Република Северна Македония. Самият договор беше сключен в Преспа на 17 юни в присъствието на върховния представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността Федерика Могерини и еврокомисаря по разширяването Йоханес Хан. Договореното име трябва да бъде одобрено от македонските граждани на референдума тази неделя. Последните проучвания на общественото мнение показват, че над половината от македонците ще кажат „Да“ на споразумението, което ще направи Македония 30-ия член на НАТО.
