Премиерите на Северна Македония и Албания -Заев и Рама и президентът на Сърбия Вучич на тристранна среща снощи одобриха декларацията за сътрудничество, се казва в съобщение на правителството в Скопие. Тристранната среща се състоя в навечерието на днешната среща с други лидери на Западните Балкан.
Премиерът Зоран Заев, заедно със сръбския президент Александър Вучич и албанския премиер Еди Рама обсъждиха и одобриха декларацията със списък на приоритетите и мерките за подобряване на регионалното сътрудничество. Декларацията е приета след предишната им съвместна среща в Нови Сад.
Основата на декларацията е ангажимент за сътрудничество и премахване на всички пречки пред свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали, като принос за гражданите на всички страни в региона за постигане на обща крайна цел - пълноправно членство в ЕС.
Ангажиментът за засилване на сътрудничеството въз основа на съвместно приетата декларация се очаква да осигури съвместен митнически контрол на граничните пунктове, съвместно сътрудничество по отношение на фитосанитарния контрол, както и свободно движение на гражданите в трите държави само с лични карти.
Декларацията обявява възможности за отворен пазар и достъп до бизнес инициативи в региона, независимо от това къде са създадени компаниите, създаване на нови работни места и насърчаване на общия потенциал за растеж. Тази инициатива отваря големи възможности за младите хора да опознаят европейския модел за прилагане на стандартите на ЕС с оглед на икономическия прогрес на страните от Западните Балкани и цялостната демократична трансформация.
Снощи към премиерите Заев и Рама и президентът Вучич се присъединиха председателя на Съвета на министрите на Босна и Херцеговина Денис Звиздич и министъра на икономиката за Черна гора Драгица Секулич по време на вечеря, организирана от премиера Зоран Заев.
След това се предвижда пленарна сесия на лидерите на страните от Западните Балкани с представители на Европейския съюз, Съвета за регионално сътрудничество, Световната банка, Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна банка и съвместна пресконференция.
Без Тачи в Охрид и без подкрепа на Косово за "Малкия Шенген"
Косовският президент Хашим Тачи обяви във Facebook, че е отказал да присъства на срещата на върха в Охрид, заявявайки, че Косово не иска да замени своята евроатлантическа перспектива с каквато и да е регионална инициатива, съобщава Танюг.
Той каза още, че на първата среща на върха за тази нова регионална инициатива Сърбия „умишлено е пренебрегнала Косово“.
Според Тачи тази регионална инициатива е "безсмислена", докато Сърбия и Босна и Херцеговина не признаят независимостта на Косово.
„Ние сме ангажирани с преодоляването на настоящите пречки чрез диалог и взаимно признаване. Само след като това се случи, ще станем част от такива регионални инициативи като равноправна държава“, написа Тачи, цитиран от БГНЕС.
Deutsche Welle: Какво се случва наистина? Балканското чудо: Трите държави- Северна Македония, Албания и Сърбия, се разбират много добре. Има протегната ръка дори към Косово.
100 % мита
Сътрудничеството или „свързаността“, както го наричат експертите от ЕС, би било полезно за Балканите. Камиони чакат дни наред на граничните пунктове, когато превозват стоки от конкурентна държава. Митническите и административните бариери отделят малките пазари от съседите. Косово въведе за продукти от Сърбия невиждани в света 100% мита. За почиващите, особено през лятото, думата „смяна” звучи страшно, когато става дума за смяна на служителите на граничните пунктове – задължително се чака поне час. От икономическа гледна точка това е почти фатално. За инвеститорите малките страни с ниска покупателна способност не са интересни. Те самите пък не са готови да изнасят продукция на големи пазари.
В надпреварата за ЕС балканските страни многократно се препъваха една друга. Сега изглежда искат да вървят ръка за ръка. През октомври тази година в сръбския град Нови Сад президент на Сърбия Александър Вучич и премиерите на Албания и Северна Македония Еди Рама и Зоран Заев съвместно формулираха целта на Балканите да въведат "четири свободи": свобода на движение на капитали, стоки, хора и услуги. Нарекоха го условно „Мини Шенген“, пътуването през който трябва да става без паспорт, само с лична карта. Идеите ще бъдат конкретизирани в неделя и трябва да станат реалност през 2021 г.
Балкански „мини ЕС”?
Но Балканите не биха били Балкани, ако дяволът не е скрит в детайлите.
Тримата нови приятели със своите граници почти напълно обграждат четвърта държава – Косово. Пътуването без паспорти от Сърбия към Албания, както обяви Вучич, ще става по обходни пътища, докато не бъде включена и държавата, която Сърбия отказва да признае.
Много от проблемите, които трябва да бъдат решени в рамките на балканския „Мини ЕС” в рамките на тежкия диалог между Белград и Прищина са или много спорни, или решени на теория, но не реализирани на практика. Такъв е, например, взаимното признаване на дипломати. Как шест държави ще успеят да постигнат нещо, което не направиха две, засега остава загадка.
Дори заветният митнически съюз, ако се вгледаме внимателно, е изправен пред трудно преодолими препятствия. Още преди Косово да въведе астрономически високи санкции за сръбските стоки имаше опасения, че Сърбия със своето икономическо превъзходство може да разруши леко процъфтяващия предприемачески климат в Косово. Бъдещият премиер Албин Курти от години получава гласове заради искането за пълен бойкот на сръбските стоки. По-богатата Черна гора отново се страхува от евтина конкуренция от Сърбия.
Не е ясно и как митническият съюз ще функционира успоредно със споразумението за безмитна търговия, което Сърбия наскоро сключи с Евразийския икономически съюз. Трябва ли в бъдеще всички балкански страни да имат свободна търговия с Русия, Киргизстан или Армения? И как Евразийската зона за свободна търговия ще работи със Споразумението за стабилизиране и асоцииране, който всички балкански държави са сключили с ЕС?
Нерешимият проблем Косово
Ключова за „Балканския ЕС” е новата ос Белград – Тирана. С инсценираното преди 3 г. „историческо помирение” между сърби и албанци Вучич и Рама спечелиха предимство.
Двете държави нямаха почти никакви проблеми и нямаха нужда от помирение, но ако „сърбите“ и „албанците“ се споразумеят, нерешеният проблем с Косово може стигне до там с Тирана да се преговаря по-лесно, отколкото с Прищина.
Рама, който се възприема като „президент на всички албанци”, приема на драго сърце предложената му ръководна роля.
Премиерът на Северна Македония Зоран Заев има интерес да играе тази игра заради плесницата, която страната му получи от ЕС през октомври. От друга страна, трябва да е сигурен, че Белград и Тирана няма да постигнат споразумение за негова сметка, така че да могат да получат позиция за преговори за албанското население в държавата му.
Чудеса рядко се случват, не само на Балканите. Но ако все пак се случи чудо, зад това обикновено се крие нещо друго.
