Босненските сърби искат да създадат своя собствена армия, каза техният политически лидер. Това е ход, който може допълнително да изостри политическата криза, която избухна с бойкота на основните политически институции на балканската страна от страна на сърбите.
Още: Македонският премиер се срамува от пълното име на страната си
Още: Силите на НАТО в Косово провеждат учение в Прищина за справяне с масови безредици (СНИМКИ)
"Ние ще оттеглим съгласието си за съвместна армия при гласуването в парламента на Република Сръбска“, заяви Милорад Додик, сръбският член на президентството на Босна.
Този ход може да бъде решен „в следващите няколко дни“ и е възможно армията на Република Сръбска да бъде създадена „в рамките на няколко месеца“, каза той пред репортери.
Съвместното президентство на Босна се състои от трима членове - хърватин, сърбин и мюсюлманин - и командва въоръжените сили на страната.
Още: Ужасяващ инцидент в прочута млечна фабрика в Румъния: Има загинали
Още: "Българският диктат няма да мине": Християн Мицкоски е новият премиер на Северна Македония
От края на войната 1992-1995 г., която отне около 100 000 живота, Босна се състои от две полунезависими части - управляваната от сърби Република Сръбска и мюсюлманско-хърватската федерация, свързани от слаби централни институции, включително президентство и съвместна армия. Създадена през 2006 г. под натиска на международната общност, в момента босненската армия има около 10 000 войници и цивилни служители. Създаването ѝ се разглежда като решаваща стъпка към териториалната цялост на Босна, която Додик често оспорва.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Най-голямата база на НАТО в Европа ще е съвсем близо до България
Хърватският член на президентството, Желко Комшич, коментира предложенията на Додик така: "Това е престъпно проявление на бунт".
Додик често призовава за отделяне на Република Сръбска, като твърди, че Босна е „експеримент на международната общност“ и „невъзможна, наложена страна“.
От юли босненските сърби бойкотират основните политически институции в страната в знак на протест срещу забраната за отричане на геноцида, наложена от тогавашния пратеник на международната общност в страната, австриеца Валентин Инцко, съобщи АФП.
Още: Мистерия: Четири държави на Балканите останаха без ток
Още: Опасни жеги: В Турция термометрите показаха 52 градуса
Клането през 1995 г. на над 8000 мъже мюсюлмани в Сребреница от силите на босненските сърби се смята за геноцид от международните съдилища. Но сръбските лидери обикновено отричат, че зверството е равносилно на геноцид и вместо това го наричат „голямо престъпление“.
